Мария Рита Пичоне, автор на медитациите за Кръстният път на Колизеума: да видим в Разпятието дарената любов

Един призив към човешкото сърце за по-голяма отговорност към драмите в света и за повече солидарност със страдащите. Това е основната тема в размишленията на майка Мария Рита Пичоне, монахиня от ордена на Св.Августин, които ще бъдат четени по време на Кръстния път на Разпети петък на римския Колизеум. Майка Пичоне живее в манастира със строг съзерцателен живот „Santi Quattro Coronati” в Рим и е председател на Федерацията на августинските манастири в Италия “Madona del Buon Consiglio” ("Дева Мария на добрия съвет”). Размишленията за Кръстния път за 2011 преминават под знака на Свети Августин, но авторката на текстове е избрала достъпен език, за да изрази също и гласа на децата, които често стават жертва на обиди, болка и експлоатация. Пред микрофона на Радио Ватикана Майка Мария Пичоне говори за размишленията на Кръстния път и духа с който е работила над текста:


*********
„Замислих ги като молитва, която извира от едно сърце, докоснато от Божието Слово, а когато сърцето е докоснато от Словото то се присъединява към Исус в светлината на това Слово. Това е, което води сърцето към изповедта, а също и до призива за Божията помощ. Това е в общи линии структурата на всяка едно от молитвените спирания: една молитва, която е вдъхновена от слушането и размишлението върху Словото, последвана от изповед на сърцето и призив към Бог.


Вашите размишления ще бъдат чути на петте континента, какво искате да кажете на вярващите?
Докато следвах Исус при различните спирания на Кръстния път, имах в сърцето си не само вярващите, а всеки човек. Погледът и слухът ми се спряха на човешкото сърце, защото човешкото сърце е микрокосмос, като една лаборатория в която се вземат решения за съдбата на онова, което се случва в световен мащаб. В размишленията не посочвам конкретно бушуващите драми в света, като например драмата в Япония и войните в Близкия Изток, а по-скоро да достигна до корените на тези трагедии. Корените на човешките трагедии се намират в сърцата ни. Осъзнаването на това е много важно, защото води към отговорност и солидарност към всичко онова, което се случва в света, дори ако сме далеч от събитието, защото никой не е чужд на това, което се случва на човечеството.


Какво искате да изпъкне на преден план в размишленията?
Исус, вървейки към Голгота, сякаш ни остави следи, за да Го последваме и положим и насочим нашата човечност към Неговата. Да следваме Исус по пътя на Кръста е най-плодотворната помощ, за да израснем във вярата, истината и живота. Пътят на Кръста се пресича от пътя на славата и води към радостта. Това е послание на надеждата и на радостта. Но също и послание на семплотата, за да достигне и до едно дете и се чуе гласът на детството, не рядко оскърбено, наранено, експлоатирано. Имам предвид не е само сексуалните злоупотреби за които толкова много се говори, а защото въпроса е много по-голям и засяга цялото човечество.


Тоест, размишленията са един призив към човешкото сърце, за да му помогне в изпита на съвестта и човека да влезе в истинска връзка със света?
Да точно така. Но не аз не съм източникът, a Словото Божие. Искам да бъда едно средство, което е в помощ на Словото Божие, за да докосне човешкото сърце и го насочи към истината за себе си, но също и към съзнанието, че Бог, чрез Исус и Светия Дух, предлага Своята помощ на всеки човек. Това, което е съществено за човека е Любовта на Отца, която Той ни е дарил в Исус, чрез Светия Дух. Може да се живее без много неща, но е невъзможно без тази любов, която е необходимото и достатъчно условие да живеем и се наслаждаваме на живота. С нея човек никога не е сам. Голямата трудност е да се оставим да бъдем обичани от Отца. Имам една голяма молитва, която трогва сърцето ми става въпрос за предстоящия Кръстен път и за всеки Кръстен път на Разпети петък: нека за всеки човек, вярващ или не , това бъде среща с Бог. Едно размишление пред нашето човешко естество, което блести в Исус в пълнота. Една среща с Разпятието, чиито образ въздава на сърцето на всеки човек, било вярващ или не, онова слово за което човешкото сърце копнее: това на дарената любов. Когато позволим на това Слово да ни докосне, ще можем да разберем казаното от Св. Августин: “Ти ни сътвори за себе си и сърцата ни ще останат безпокойни докато не намерят покой в Теб”.


bp/ rv