Бенедикт ХVІ отслужи литургията за "Господнята вечеря": Евхаристията е Тайнството на единството с Господ и между нас

„С Евхаристията се ражда Църквата. Тя е Тайнството на съкровената близост и общение на всеки отделен човек с Господ. Тя е видимото единение между всички. Евхаристията е Тайнството на единството”. Това бе основния акцент на проповедта на Бенедикт ХVІ по време на литургията за “Господнята вечеря”, която предстоятелства в базиликата „Сан Джовани ин Латерано” и с която даде началото на Пасхалната тридница. По време на богослужението Папата извърши ритуала с умиването на нозете на дванадесет свещеника от римския диоцез, символизиращ жеста на Исус към апостолите по време на последната вечеря на Горницата. В момента на даропринушението бяха поверени на Бенедикт ХVІ волните пожертвования на вярващите, предназначени за жертвите от земетресението в Япония.


„Силно пожелах да ям с вас тази Пасха, преди да пострадам” (Лук. 22,15). С тези думи Исус се обръща към своите ученици по време на последната вечеря с тях на която дарява на своята Църква Тайнството на Евхаристията. Исус, посочи Бенедикт ХVІ, дълбоко в себе си очаква момента в който ще се под видовете на хляба и виното:


„В Христовото желание, можем да разпознаем желанието на самия Бог, неговата любов за хората, за своето творение: любов която ни очаква. Любов, която очаква момента на единение, любов, която иска да привлече към себе си всички хора… Христос ни желае и ни очаква”.


Но ние желаем ли Исус? Желаем ли да се срещнем с Него, да бъдем близо до Него, да станем едно с Него в Евхаристията, запита ритирочно Папата. „От евангелските притчи знаем, че Христос познава добре действителността от нашия отрицателен отговор и незаинтересуваност за Неговата близост”, посочи Светият Отец. Празните места на сватбения банкет на Господа са за нас и Той знае, че ще дойдем, но без да сме облечени сватбено, без да сме радостни за близостта му:


„Онези, които са поканени и идват на Господнята трапеза имат вяра по някакъв начин, казва Свети Григорий Велики. Но им липсва сватбената дреха на любовта. Който живее вярата без любов не е готов за сватбата и бива отпратен. Евхаристичното общение изисква вяра, но вярата изисква любов, защото в противен случай е мъртва също и вярата”.


От четирите евангелия знаем, посочи Папата, че в последната си Вечеря Исус, припомня на учениците си водещите елементи на Неговото послание. Ето защо Словото и Тайнството, посланието и дара са неразделни. Но по време на вечерята Исус преди всичко се моли. Тази молитва е описана от евангелията на Матей, Марко и Лука с думите “eucharistesas” и “eulogesas” – „благодари” и „благослови”:


„Исус превръща своето Страдание в молитва, в принушение към Отца за хората. Това преобразяване на страданието му в любов притежава една преобразяваща сила за даровете в които сега Той присъства. Той ни Ги даде, за може светът и ние самите да се преобразим. Единствената и същинска цел на евхаристичното преобразяване е нашето преобразяване в общение с Христос”.


Христовата молитва на последната вечеря е молитва към Отца за нас: тя е молитва за едниство. Исус, посочи Папата, недвусмислено казва, че тази молитва не е само за присъстващите ученици, а за всички които повярват в Него:


„Християнското единство може да съществува само ако християните са съкровено съединени в Исус. Вярата и любовта към Исус, вярата в Неговото общение с Отца са съществени за това единение. Ето защо, то не е един вътрешен или мистичен факт. То трябва да стане видимо по такъв начин, че да се превърне в доказателство пред света за мисията на Исус, поверена Му от Отца”.


Ето защо, подчерта Бенедикт ХVІ, от Евхаристията се ражда Църквата, защото всички ние ядем един и същи хляб и получаваме същото тяло на Господ. По този начин Евхаристията се превръща в тайната на съкровената близост и общение на всеки отделен човек с Господ и същевременно видимо общение между всички:


„Тя е личната среща с Господа и поради това не е дело на личната набожност. Ние я отслужваме винаги заедно и във всяка общност Господ присъства изцяло, но същевременно Той е само един във всички общности”.


Поради тази причина, подчерта Папата, думите от литургията „в общение с нашия Папа и нашия Епископ”, са задължителна част от евхаристичната молитва на Църквата. С тези думи това единство е конкретно, видимо, става знак за света и установява за нас самите един критерий. Но въпреки това, отбеляза с тъга Папата, днес отново е позволено на Сатаната да „сее като пшеница” Христовите ученици по целя свят (Лук. 22,31). Ето защо Исус се моли за вярата на Петър и неговите приемници, които са подкрепяни винаги от десницата Господня в бурното море на историята. Но за да може това единство да стане видимо, поясни Бенедикт ХVІ, ние се нуждаем от постоянно обръщане, за да можем като Петър да „утвърдим нашите братя във вярата” (Лук. 22,32):


„Всички ние трябва винаги и отново да се учим да приемаме Бог и Исус Христос, такъв какъвто е, а не както ние желаем да бъде. Всички се нуждаем от обръщането, което приема Исус в Неговото божествено и човешко естество. Нуждаем се от смирението на ученика, който следва волята на Учителя”.


Единството на Христовите ученици, завърши Бенедикт ХVІ, намира своето видимо място в отслужването на Евхаристията. Ето защо, само благодарение на молитвата на Господа и на Църквата, Папата може да изпълнява своето задължение, да утвърждава във вярата братята, да пасе Христовото стадо и да бъде гарант за онова единство, което се превръща във видимо свидетелство на мисията на Исус, поверена Му от Отца:


„Господи разпали в нас желанието за Теб. Укрепи ни в единството с Теб и между нас. Дари на Твоята Църква единството, за може светът да повярва”.


svt/ rv