Великата Седмица в поучението на Бенедикт ХVІ: Христос побеждава греха и смъртта чрез Любовта

С литургията за Връбница християните от цял свят навлязоха във Великата Седмица, която ги отвежда до големия християнски празник Възкресение Христово, опорната точка на цялата литургична година. В своите поучения за Великата Седмица Бенедикт ХVІ посочва ония важни аспекти, които изграждат истинския християнин по пътя на вярата.


Евангелските четива за първите три дни на Великата Седмица говорят за Юда Искариотски. Апостолът, който ще предаде Исус, критикува Мария, лазаровата сестра, защото помазва нозете Исусови с драгоценно миро, което може да се „продаде за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси” (Йоат 12,1-12). За Папата, предателството на Юда е отдалечаване от истината:

„За Юда любовта няма стойност, защото е алчен: парите са по-важни от общението с Исус, по-важни от Бог и Неговата любов. По този начин Юда се превръща в лъжец, който играе една двойна игра и се отдалечава от истината”. (Генерална аудиенция, 18 октомври 2006)


За всички нас предателството на Юда е едно предупреждение:


„Също и в Църквата не липсват недостойни християни и предатели. На всеки един от нас се пада задължението да балансира извършеното от тях зло с нашето ярко свидетелство за Исус Христос, наш Господ и Спасител”. (Генерална аудиенция, 18 октомври 2006)


Пасхалното тридница, започва на Велики Четвъртък с литургията за „Господнята вечеря”, която ни показва, че християнството не е една морална система, а дар:


„Бог ни се дарява! Не ни дарява нещо незначително, а самия себе си. Това се случва не само в началото, в момента на нашето обръщане. Той постоянно остава онзи, който се дарява. Винаги и отново ни дарява своите дарове. Винаги ни предшества. Затова, централния елемент в живота на християните е Евхаристията: благодарността, за този дар, радостта за новия живот, който Той ни дарява”. (Велики Четвъртък, 20 март 2008)


На този ден литургията ни предлага евангелският откъс за умиването на нозете на апостолите, за Христос, което се превръща в служение от любов:


"Трябва едни други да си умиваме нозете във всекидневното служение на любовта. Но трябва да си умиваме нозете също и чрез постоянната взаимна прошка. Дългът, който Господ ни опрости е винаги безкрайно по-голям от всички дългове, които другите могат да имат към нас”. (Велики Четвъртък, 20 март 2008)


В Гетсиманската градина, в часът в който душата на Христос е „прескръбна до смрът” (Мат 26, 38), учениците спят, въпреки молбата на Господ да бдят с Него:


„Учениците заспиват, оставяйки сам Господа. Също и ние, днешните Христови ученици, често спим. Нека в тази свещена нощ в Гетсеманската градина да останем будни, за да не оставим сам Господа в този час”. (Генерална аудиенция, 4 април 2007)


Исус е арестуван и разпнат на Кръста. Към третия час, Исус издига силен вик към небесата: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”. Неговата смърт на кръста е тайна непонятна за човешкия разум:


„Изправени сме пред нещо, което човешки погледнато е абсурдно: един Бог, който не само стана човек, не само страда, за да спаси човек взимайки върху себе си трагедията на човечеството, а умира за човека”. ( Генерална аудиенция, 8 април 2009)


Велика Събота е денят на голямата тишина, в очакване на Светата Нощ, на Възкресението на Христос: събитие което продължава и днес, въпреки сянката на злото в света:


„И днес Исус със своята любов побеждава греха и смъртта. Злото, във всичките си форми, няма последната дума. Финалният триумф е на Христос, на истината и любовта”. (Генерална Аудиенция, 4 април 2007)


svt/ rv