Бенедикт ХVІ: народната набожност е безценно богатство за Църквата

Народната набожност е „голямо църковно богатство", защото позволява на хората да изразяват непринудено тяхната вяра. Това подчерта Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията тази сутрин във Ватикана с участниците в Пленарната Асамблея на Папската Комисия за Латинска Америка. В словото си Папата предупреди за опасностите от възможни отклонения, които могат да опорочат изразите на народна набожност.


Древни жестове, повтарящи се постоянно знаци, предавани от баща на син, от дядо на внуче, сгряващи душата на огъня на традициите, които говорят за Бог, Дева Мария и Светците. Богатство, което „трябва да се закриля, насърчава и ако необходимо да се пречисти”, посочи Папата. Пред експертите от Папската Комисия за Латинска Америка – които тези дни дискутират над „влиянието” на народната набожност в евангелизацията на континента – Папата припомни думите от финалния документ на Конференцията на Апаресида през 2007. В онзи период, каза Светият Отец, епископите представиха народната набожност като „място за среща с Исус Христос и начин за изразяване вярата на Църквата”. Ето защо, изразите на вярата произхождащи от народната набожност не могат да бъдат смятани, като „нещо второстепенно в християнския живот”:


“Todas ellas, bien encauzadas y debitamente…
"Всички добре насочени и подходящо придружени прояви на набожност допринасят за плодотворната среща с Бог, за култа към Пресветото Тайнство, за набожността към Дева Мария и за нарастващата обич към Свети Петровия приемник и съзнанието за принадлежността към Църквата. Нека всичко това да послужи за евангелизацията и предаването на вярата. Нека то да отведе вярващите към тайнствата, укрепи приятелските връзки, семейното и общностно единство, солидарността и милосърдието”.


В народната набожност, посочи Папата, „има много изрази на вярата свързани с големите литургични празници през годината в които народа от Латинска Америка потвърждава отново своята любов към Христос”. Въпреки това, подчерта Бенедикт ХVІ, е необходимо да се внимава над две неща: на вярата, която подхранена от Библията и молитвата, трябва остане „основния извор на народната набожност, а не да бъде сведена само до обикновена културна проява на един определен регион”. Втория важен аспект за народната набожност е литургията:


“… deberá constituir el punto de referenzia…
„Тя трябва да бъде опорната точка за вярващите и да насочва ясно и благоразумно желанието за молитва и богопосветен живот, които се срещат в народната набожност. От своя страна народната набожност със своите символични и изразителни ценности, може да предостави на Литургията насоки за една убедителна инкултурация и стимули за ефикасен креативен динамизъм”.


Въпреки това, посочи Светият Отец, проблемите и в тази сфера съществуват и „не може да се отрече” съществуването на „някой погрешни форми на народна набожност, които създават объркване. Тези форми могат да доведат до една религиозна практика, която е чужда и далечна от една добре вкоренена и вътрешно жива вяра”. Бенедикт ХVІ цитира откъс от своето послание отправено миналата година до семинаристите:


“La pietad popular puede derivar hacia…
Народната набожност понякога клони към нерационалност дори може би към показност. Въпреки това, да се премахне е напълно погрешно. Посредством тази набожност, вярата влиза в сърцето на хората, става част от техните чувства, навици, съзнание и живот. Затова, народната набожност е едно голямо наследство на Църквата… Поради тази причина тя трябва да бъде винаги пречиствана и заслужава нашата любов, защото по наистина реален начин ни превръща в „Божи Народ”.


svt/ rv