Бенедикт ХVІ одобри декретите за провъзгласяването на 29 нови Блажени на Църквата

Много скоро Църквата ще има 29 нови Блажени, от които 23-ма мъченици убити от омраза към вярата по време на Гражданската война в Испания през 1936, един гилотиниран свещеник по време на Френската революция, един италиански мисионер живял 65 години в Мианмар и един 14 годишен семинарист от Регенсбург.


Това потвърди днес Папа Бенедикт ХVІ на аудиенцията за кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за каузите на светци, на която подписа декретите за 29 нови Блажени и за признаването на 6 героични свидетелства.


Ярко е свидетелството на италианския свещеник Клементе Визмара (1897-1988). След участието му на фронта през Първата световна война решава да стане свещеник в Папския Институт за мисиите. Заминава за Бирма, за да разгласява Евангелието сред бедните, сираците и болните. Живее във всякакви условия. Работи като земеделец, животновъд, шивач, бръснар, зъболекар и горски работник, носейки Евхаристията в най-далечни селища, преминавайки планини и реки. Мисията му в страната продължава 65 години. Основава четири мисионерски окръга в диоцеза Кенгтунг между Китай и Тайландия. На неговата 80 годишнина през 1977г. местните епископи го провъзгласяват за „Патриарх на Бирма”. Вече възрастен, продължава мисията си на носилка, като казва: „Стар си тогава, когато повече не си нужен на никого”. Умира на 91 годишна възраст с радостта, че е дал всичко което има на Исус и на другите.


Сред бъдещите Блажени изпъква френския свещеник Пиер Тулурж, убит от омраза към вярата на 13 октомври 1793 по време на Френската революция. Преди да умре, под гилотината, казва: „Боже мой, на Тебе поверявам духа си. Прости на враговете ми”.


Също така италианския свещеник от Милано, дон Серафино Морадзоне (1747-1822), посветил живота си на Тайнството Покаяние. Той е бил изповедник на видния италиански белетрист и поет Алесандро Мандзони.


С декрет Папата признава извършено чудо поради небесното застъпничество на италианската монахиня Елена Айело, основателка на Конгрегацията на Малките сестри на Страданията на нашия Господ Исус Христос (1895 -1961). Тя проси от Исус да участва в Неговите страдания и молбите и биват чути. По нейното тяло се появяват стигмати, които изчезват на Велика Събота.


Признати са извършени чудеса и на испанската монахиня Мария Катерина Ечегерай (1848 -1918) от Конгрегацията на Рабините на Дева Мария на болните и на италианската монахиня Енрика Алфиери (1891-1951) от Конгрегацията за Сестрите на милосърдието на Света Жана Туре.


В декретите изпъква името на Бернад Ленер, който е единствения мирянин. Папата признава неговите героични добродетели, въпреки че умира една на 14 години (1930-1944). 11 годишен постъпва в семинарията в Регенсбург, Германия, но в последствие получава тежко заболяване. Тогава решава да повери своите страдания за мира в света, застрашен от Втората световна война. Всяка година в диоцеза Хернгерсдорф се отбелязва „Бернард фест”, който показва продължаващата му слава на светец.


dg/ rv