Послание на кард. Петер Ердьо по повод 40-та годишнина на Съвета на европейските епископски конференции

“Човекът е пътят на Църквата. Ето защо, цялото ни внимание е насочено към човека в Европа, към личното му, обществено и духовно състояние”. Това пише кард. Петър Ердьо, архиепископ на Естергом-Будапеща и председател на Съвета на европейските католически конференции (Cсее) в послание по повод 40-та годишнина от неговото учредяване на 25 март 1975, като „един от плодовете на Втория Ватикански събор” и в „отговор на нуждата и трудността на епископите от цяла Европа да се срещат редовно и свободно”. Кардиналът припомня четиридесет годишната история, която има в своя актив 8 симпозиума, 6 икуменически срещи, 3 икуменически асамблеи, 2 католическо-православни форума и 40 пленарни асамблеи. „Като цяло - пише архиепископът - стотици срещи, документи, комюникета, интервюта за свидетелството на Църквата в Европа”. След като прави преглед на съвременните предизвикателства кардиналът пише: „Размишляваме по-специално за въпросите свързани с миграцията и проблемите на демографския срив, засягащ семейството, образованието и културата, зачитането на живота и защитата му от зачатието до естествена смърт. Само културата на любовта и на живота могат да гарантират бъдещето”. Друго предизвикателство за което Църквата в Европа е призована да работи е определянето на принципа за един здравомислещ секуларизъм. Кардинал Ердьо пише: „Някои събития в последните години показват, че все още няма консолидирана форма на секуларизъм, която е способна да оцени религиозния опит. Поради тази причина и за да се избегне превръщането на Европа в социална среда, която не само че не зачита, но и атакува вярата и възпрепятства свидетелството на християните подкрепяме Центъра за Наблюдение на нетолерантността и дискриминацията към християните в Европа. Доволни сме от стъпката, направена неотдавна от Голямата камара на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за излагането на разпятието на обществени места. Това решение показва почит към реалността на европейските народи и на логиката на субсидиарността, без която трудно може да съществува истинска справедливост”. „Знаем - признава кардиналът - че не всичко, което е излязло от Европа е добро, но сме убедени, че европейската култура в много случаи е била източник на благодати за света”. „За съжаление, днес много от тези ценности са забравени и Европа е като блудния син, който се нуждае от обръщане. Ето защо, всяко ново поколение трябва да преоткрие ценностите на нашата култура”.


bp/ rv