150 години от освещаването на катедралния храм "Свети Лудвиг" в Пловдив

На 27 март с тържествена Света литургия в Пловдив бе отбелязана 150-та годишнина от освещаването на катедралния храм “Свети Лудвиг”. Литургията бе предстоятелствана от Негово Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев, а литургичната радост на празника бе споделена от Апостолическия нунций архиепископ Януш Болонек и епископ Христо Пройков. С тримата епископи съслужиха и свещеници от Софийско-Пловдивския диоцез и Апостолическата екзархия. В паметното тържество участваха и викария на Краковската провинция на Отците Капуцини отец Артур Бокшева, сестри от различни конгрегации и много миряни. Репортаж за празничното събитие от кореспондентката в Пловдив, Жана Стоева:


*********
"В началото на своята проповед епископ Георги Йовчев каза, че Патриархът на Венеция монс. Анджело Скола и епископ Петко Христов, които не са могли да присъстват, се присъединяват духом към тържеството. Вниманието на верните бе насочено и към поставения до олтара портрет на епископ Андреа Канова чиито гроб се намира в катедралата, и са украсени в знак на благодарност. В размишлението си Негово Високопреосвещенство говори както за историята на катедралната църква и епархията, така и за живота и делото на епископ Канова и историческата обстановка на онова време. „Вече сто и петдесет години епископите, заедно със своите свещеници, ръководят църквата, за да осветят Божия народ- каза монс. Георги като продължи- няма друго спасение освен чрез Исуса Христа и епископ Андрея Канова е дошъл в страната ни, за да работи за спасение на народа”. Припомнено бе и духовното и книжно дело на Павел Дуванлията. „Нека не забравяме- призова проповедникът, че катедралната ни църква е майка на всички църкви. Нека бъдем свидетели на вярата и да я разпространяваме, гордеейки се, че имаме такъв храм, тъй като той е мястото, където хората биват осветявани и те стават живия храм на Бога. Нека да прославим Бога, който ни дари своя Син за спасението на всички нас”- завърши проповедта си Софийско-Пловдивския епископ.
Архиепископ Януш Болонек в своето обръщение подчерта, че в двадесет и две годишно си служение като апостолически нунций не е участвал в юбилейно тържество на катедрална църква и е изключително благодарен на монсеньор Георги Йовчев за това, че го е поканил на това прекрасно тържество. Той изтъкна още, че интериорът на катедралата припомня християнската история на България, тъй като в нея има олтар, посветен на мъченици от началото на ІV век и от втората половина на ХХ век. В нея почиват и някои епископи на Софийско-Пловдивската епархия. Припомнено бе, че през 2002 година храмът е посетен от божия раб папа Йоан Павел ІІ. Монс. Болонек предаде на епископа и цялата епархийска общност сърдечните поздрави на Светия отец Бенедикт ХVІ заедно с неговата апостолическа благословия. Казано бе още, че последникът на свети Петър препоръчва да преживяваме този сто и петдесет годишен юбилей вслушвайки се в туптящото сърце на камбаните на тази майка и глава на всички църкви и параклиси в Софийско-Пловдивската епархия. Апостолическият нунций прибави към юбилейното насърчение и дар от Светия отец- литургично наметало в цвета на великите пости.
Приветствие към верните отправи и епископ Христо Пройков, който подчерта, че е особена радост за него като Председател на епископската конференция на Католическата църква в България, да изрази чувствата на цялото духовенство от Северна България, от Софийско-Пловдивската епархия и Католическата апостолическа екзархия по повод юбилея на катедралата. Епископ Пройков каза още, че храмът е оазиса на нашия свят, в който всеки намира спокойствие, радост, утеха и мир, за да продължи в света. Той е сила за всички, защото храмът е Божий дом. Изтъкнато бе, че това честване е радост за всички от Католическата църква в България, защото всички сме едно семейство- католици, българи, които се радваме на нашите семейни празници с светлината на вярата ни.
По време на светата литургия за тържествеността на празцника допринесе и хорът при катедралния храм, изпълнявайки „Messа de angelis” , както и „Влез народе в божи храм”, О, път, живот и истина”, „Ave verum”, „Christus vincit”.
Катедралата “Свети Лудвиг” в Пловдив е един от най-големите католически храмове в България. Тя е построена от известния брациговски майстор Иван Боянов по проект на италиански архитект Алфонсо, съчетавайки успешно българския възрожденски стил със стила на римските базилики. Строителството на катедралата започва през 1858 год. от тогавашния епископ Андреа Канова и завършена окончателно с тържествено освещаване на 25 март 1861 година, като е наречена на името на френския крал Лудвиг ІХ. През същата година в нея е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. През 1931 година стихииен пожар силно поврежда храма и унищожава органа. След пожара целият храм е преустроен, а на 8 май 1932 година е повторно осветен. Камбанарията към катедралата “Свети Лудвиг” е изградена през 1898 година и е оборудвана с пет камбани, изработени в германския град Бохум и подарени на пловдивския храм от папа Лъв ХІІІ.
Съществува предание, че преди повече от 400 години на мястото на днешната катедрала е имало малка къща, където са се събирали богомолци павликяни, приели католическата вяра. По-късно пред 1623г година на същото място вече се е издигала църква, за което свидетелстват няколко латиноезични източници.
Днес катедралата “Свети Лудвит”, претърпяла няколко реставрации, е със стилен облик и забележителна архитектура, която я превръща в една от най-привлекателните постройки и един от най-интересните храмове в град Пловдив. В катедралата се намира саркофага на княгиня Мария Луиза Бурбон- Пармска, която е погребана тук през 1899 год., както и няколко гроба на епископи, означени с надгробни плочи. В горната част на предната фасада на храма е монтиран часовник с ярки цветове, а на площадчето ред него се издига статуя на Исуса Христа Възкръсналия, която човек няма как да не забележи и да не остане в съзнанието му като част от цялостния облик на Пловдив".
Жана Стоева