Бенедикт ХVІ към Апостолическата Пенитенциария: Божието милосърдие прави нови всички неща

„Отдавайте подходящо пространство на Покаянието в изповедалнята, защото това е място в което можем да станем свидетели на истински чудеса на обръщане”. Това е призива отправен от Бенедикт ХVІ към свещениците участници в курса, организиран от Апостолическата Пенитенциария, който тези дни се провежда в Рим.


Мисията на свещеника е „едно уникално и привилегировано място от което всекидневно е дадена възможността да се съзерцава сиянието на божественото Милосърдие”. Папата призова свещениците да гледат на изповедалнята като на „истинско място за освещаване”, защото тук може да се съзерцава действието на милосърдния Бог в историята, да се докоснат с ръка спасителните последствия от Кръста и Възкресението на Христос, във всяко време и за всеки човек:


„Не веднъж сме изправени пред истински житейски и духовни драми, които не намират отговор в човешките думи, а са обгърнати и приети от божествената Любов, която прощава и преобразява: „Дори и греховете ви да бъдат багрено червени, като сняг ще ги избеля” (Исайя 1,18). Ако познаването на човешкото сърце, дори и на неговите тъмни аспекти, поставя от една страна пред изпитание хуманността и вярата на самия свещеник, то от друга подхранва в него увереността, че последната дума над човешкото зло и над история е на Бог, на Неговото милосърдие, което прави нови всички неща (Откр. 21, 5)”.


Тайнството изповед възпитава във вярата както свещеника, така и покайващия се. Свещениците могат да получат от вярващите „дълбоки поучения на смирение и вяра”, благодарение на „техния духовен живот, сериозност към изпита на съвестта, прозрачността в познаването на собствения грях и послушанието към поученията на Църквата и напътствията на изповедника”:


„Никога, само по силата на нашата човешка природа, можем да изслушваме изповедите на нашите братя! Ако те се доближават до нас е само защото сме свещеници, представители на Христос, Върховния и Вечен Свещеник. На нас е дадена властта да действаме в Негово име и в Неговата личност, да правим реално присъстващ Бог, който прощава, обновява и преобразява”.


В епоха на релативизъм и на криза в Изповедта, практикуването на това Тайнство, подчерта Папата, помага на вярващите да придобият по-голямо съзнание за себе си:


„Изпита на съвестта има важна педагогическа стойност: той възпитава да гледаме искрено на нашия живот, да го съпоставяме с истината на Евангелието и да го оценяваме не само с човешките параметри, а също и според божественото Откровение. Съпоставянето със Заповедите, Блаженствата и преди всичко със Заповедта на любовта, е първата голяма „школа на покаяние”. В нашето време характеризирано от прекаления шум, развлечението и самотата, разговора на покайващия се с изповедника може да бъде един от малкото, дори единствения повод човек да бъде наистина изслушан”.


Бенедикт ХVІ призова свещениците да не пренебрегват тяхното служение в Тайнството Изповед и да вярват, че „божествената Благодат може да преобрази живота”:


„Нека не забравяме колко обръщания и колко много наистина свети животи са започнали от изповедалнята! Приемането на покаянието и чуването на думите „Аз ти опрощавам греховете” са истинската школа на любов и надежда, която води към пълното доверие в Бог, който е Любов и се откри в Исус Христос и към отговорността и усилията за едно постоянно обръщане”.


svt/ rv