Беатификация и Канонизация

Провъзгласяването на светци е различно в католическата и православната традиции от богословски и практически аспект. В Католическата църква има две фази към провъзгласяването на един светец или светица: беатификация – обявяване за Блажен и канонизация. Но както казва личния секретар на Йоан Павел ІІ, кардинал Дживиш, „Света вече го обяви за светец, сега се очаква потвърждението за неговата святост”.


Канонизацията е официалната декларация с която Католическата църква признава светостта на един човек и от този момент той се смята за специална проява на Божието действие. Затова той е дар за Църквата. Същевременно обявяването на един светец или светица изисква голяма отговорност, тъй като той се предлага като пример за следване и модел за вярващите по целия свят. Още повече че канонизацията създава универсален култ към новия светец – тоест в цялата Църква, а не само за една местна църква - и става задължителен, като се вписва в литургичния календар.


Каноничният процес може да продължи години, дори и векове: ако предложения за светец е мъченик за вярата процедурата е по-кратка, но когато е починал от естествена смърт, тогава освен героичните добродетели са нужни и извършени чудеса. Отговарящ за тези канонични процеси е Конгрегацията за каузата на светци, която следвайки определени правила, разглежда отделните случаи, документи и свидетели, и накрая богословска комисия дава крайна оценка или т.н. „позицио”.


Беатификацията е междинния етап, при който се изисква признаването на едно чудо или небесно застъпничество. Най-често представяното чудо е необяснимо изцеление на тежка болест. Извършеното чудо бива изследвано от специална комисия от лекари, богослови, епископи и кардинали, а след положителен отговор Папата признава степента Блажен. Това става на тържествена церемония в диоцеза на бъдещия светец или светица и култа важи само за местната църква. която . За да бъде призната и степента светец, трябва да има признати две чудеса, след което Папата отслужва литургия във Ватикана и обявява деня за литургичното честване, което е валидно за цялата Църква.


В случая с Йоан Павел ІІ каноничния процес е благоприятстван два фактора:
Папа Бенедикт ХVІ „по изключение” – какъвто изключителен човек бе Папа Войтила- премахна задължителния изчаквателен срок от пет години за започване на каноничния процес, а вторият каузата да не бъде включена в списъка на очакващите за разглеждане процеси. Но, както увери кардинал Амато – префект на Конгрегацията за светците - относно строгата процедура няма никакви предимства и процеса е преминал всички фази предвиждани от закона Конгрегацията за каузата на светците, като всички документи са били особено строго прегледани, за да бъде премахнати всякакви съмнения”.


dg/ rv