Европейските епископи приветстват решението на Европейския съд за разпятието
„Знак за добра воля, мъдрост и свобода”: така кардинал Петер Ердьо, председател
на Съвета на европейските епископски конференции, определя решението на Европейския
съд за правата на човека от 15 март, че присъствието на разпятието в класните стаи
не нарушава свободата на религията и възпитанието на учениците и на техните родители.
„Делото заведено срещу Италия надхвърля националните граници, което показа реакцията
на европейско и световно равнище”, допълва кардинал в своята декларация. С решението
на Европейския съд започва „нова страница в историята”. „Разкрива се нова надежда,
не само за християните, а за всички европейски граждани, вярващи и миряни, почувствали
се дълбоко засегнати от първоначалното решение на Европейския съд, заплашваща християнската
идентичност” посочва унгарският кардинал. „Да се смята, че присъствието на разпятието
в общественото пространство противоречи на човешките права означава да се отрече
идеята за Европа. Без разпятието, днешна Европа не би съществувала. Затова решението
преди всичко е победа за Европа”.
Комисията на Епископските конференции
на Европейската общност (Сомесе) вижда в решението на Европейския съд „признаването
на законното място на християнството в публичното пространство, както и признаването
на различието на културните традиции в Европа”, което е резултат на различна идентичност
и история на държавите членки и има отражение в контекста на отношението между Държава
и Църква”. Епископите от ЕО споделят решението Европейския съд, според което „най-подходящото
равнище за правилна оценка по тези въпроси, които са дълбоко вкоренени в традицията
на една страна, е именно националното”.”Разпятието символизира разпъването и възкресението
на Исус Христос”, припомнят епископите. „За християните от всички деноминации той
е символ на глобалната любов на Бог към цялото човечество. За вярващите от другите
религии и дори за невярващите, кръстът може да се смята за символ на ненасилието и
съпротива срещу репресиите, а излагането му на публични места припомня на всички човешки
същества зачитането на човешкото достойнство – принцип от който произлизат всички
основни права”.
За кардинал Анджело Баняско, председател на Епископската
конференция на Италия, решението на Европейския съд е израз на „здрав разум и голям
респект към аргументациите представени от италианското правителство и значителен брой
европейски страни, споделили италианската позиция”. „От друга страна – допълва кардинал
Баняско – съществува свобода на религията, както вътрешна, така и в нейната публична
изява, в нейните символи и най-вече в разпятието, което, както е известно, представлява
и изразява една концепция и сбор от ценности, които широко са споделени от западната
култура и антропология относно човешкото достойнство, културата на даряването, саможертвата,
посвещението и солидарността”. „Това решение – обобщава кардинал Баняско – е важна
стъпка от юридическа гледна точка, тъй като потвърждава и зачита юридическия закон
на отделните страни и на различните традиции в европейските страни”.
За
монс. Роберт Цолич, председател на Епископската конференция на Германия,
с решението си Европейския съд показва „ чувствителност към смисъла на Кръста, като
религиозен и културен символ”. За монс. Цолич, идентичността на Европа, както в нейната
цялост, така и в отделните страни, зависи много от „способността да се съхраняват
и предават собствените ценности и традиции”. „Кръстът е особен символ на европейската
култура с нейните ценности, изградена от съществения принос на християнството”, изтъква
председателят на германските епикопи. „ Той символизира примера за мир, човечност,
солидарност и човешки права, които са неотменими дори за секуларизираните демокрации”.
„Ако една държава не иска да загуби собствената си идентичност, трябва да признае
своите ценности, корени и традиции, очевидно без да налага една религия. Присъствието
Кръста в училищните стаи е дискретен израз, че Държвата признава собствената идентичност,
ценности и корени”, завършва декларацията на монс. Цолич.