Три години от смъртта на Киара Любик. Кардинал Антонели: Тя направи светостта достъпна за всеки. Публикувана е официалната и биография

На 14 март преди три години, в Рока ди Папа, край Рим, почина основателката на Движението на Фоколарите, Киара Лубик. Кардинал Енио Антонели, председател на Папския съвет за семейството, възпомена нейната личност на 13 февруари вечерта с благодарствена литургия в Римската Базилика на Дванадесетте Св. Апостоли. На благодарствената литургия, която предстоятелства заедно с двама епископи и около двадесет свещеници, в присъствието на голямото семейство на фоколарите, кардиналът припомни духовните стълбов на Киара Лубик: задължението да живеем Словото Божие и да се вършим волята Му, както и светостта като цел на общността и търсенето на диалог с всички. Роберто Каталано, представител на Движението за междурелигиозния диалог, говори за духовния лик на Киара Лобик:


********
„Харизмата на Киара Лубик е за общение и единство и като такава не може да не бъде идеологическа. Специфичната цел на Движението е точно тази, диалог във всички посоки в рамките на Католическата църква: икуменически, с другите религии, диалог с хората с добра воля и с хората без конкретна религия.


Доколко теорията може да се превърне в практика и като като място за среща?
Не е лесно, тъй като идеята за Бог при християни е различна от тази на мюсюлманите или на хората от други вероизповедания. Това означава, че трябва да се поставим в положение на изслушващи, на учещи се, което никога не е лесно. Ако го сторим, обаче, се създават моменти на обмен, при които разбираме, че съществува много общо между нас, но и че много неща са различни. Разбираме, че различието не обърква, а помага да поддържаме това, което сме и същевременно ни помага да влезнем в контакт и общение с другите.


Кой са най-важните плодове на диалога?
Преди всичко, се изпитва едно дълбоко вътрешно единение с Бог. На второ място срещата като братя и сестри: преживява се един опит според който е възможно да живеем като едно човешко семейство, не защото някой ни го е казал но защото лично сме го изпитали. Освен това, има още много други конкретни аспекти. Например, приемането различието, включващо преодоляване на предразсъдъците, а след това сътрудничеството. Може би не мислим еднакво, но можем да работим за една и съща цел.


Как, ние християните, можем да съгласуваме с другите религии фактът, че съществува само една истина?
Факт е че истината е една, но не е единствена. Това не означава, че истината се разкрива по един начин на всички хора, от всяка религия. Уникалната истина е истина която приема само някои и изключва други. Християнският Бог не е единичен, но е Триединен, Един в три Лица, а това е много различно. Трябва да тръгнем от съзнаването, че истината е една и е разкрита в Исус в пълнота, но това не означава, че другите нямат достъп до тази истина и че не могат да я познаят, защото тя се открива в другите религии по някакъв различен начин, а също и защото разкриването на истината в Исус е станало за цялото човечество.


На 14 февруари в Рим сe състоя среща под мотото "Киара Лубик, една жена в диалог. Гледни точки на междурелигиозния диалог и на диалога със света на съвременната култура" в чест на основателката на Движението на Фоколарите, с участието на католически, еврейски и ислямски експерти. По случай третата годишнина от смъртта на Киара Лубик, издателство Città nuova публикува първата й официална биография със заглавие "Понеси света в ръцете си. Животът на Киара Лубик”. Биографията е събрала свидетелствата на тези, които са я познавали, заедно с богат непубликуван до сега материал. Автор е Армандо Торно редактор от италианския всекидневник Corriere della sera:


*********
„Заглавието “Понеси света в ръцете си” е фраза, която обобщава по-добре от всяка друга идеалът на Киара Любик за живота и нейната визия за християнството.


Вие не сте познавали нито сте се срещали лично с Киара Любик, познавате я само чрез една биография. Какво извлякохте от нея?
Никога не сме се срещали лично, но все пак успях да разбера, че идеалът на Киара Любик изпреварва идеалите на Втория ватикански събор. Освен това, присъства идеалът за християнски живот: "Всички да бъдат едно", една нейна фраза, която често повтаря. Аз я опознах чрез тези страници: една личност, която не може лесно да се улови, но която е изключително очарователна, изключително революционна и може би най-модерната от личностите в Църквата, работеща в тишина, но с много всеотдайност”.


Според вас, в какво се състой тази нейна модерност?
Киара постави под съмнение някои от предложенията на модерността и намери решения за тях вероятно по-успешно, отколкото политическите предложения и решения през XX век. Големият икономически въпрос, предизвикал реки от сълзи и океани от мастило, Киара решава по пътя християнството, в една общност. Освен това, Киара успява да бъде особено модерна по отношение на диалогa без граници и препятствия, който бива живян в името на любов към всички и за всички, търсещ това което е добро във всеки. Бих казал, че основният принцип на движението на Киара е в непрекъснатото подновяване. Киара успява да се отвори за всички, като остава съсредоточена върху Исус, върху този Христос, който за нея е отправната точка за всичко. Но по-отблизо погледнато - и между другото го показва и наскоро излязла та книга на папата– личността на Христос си остава винаги съвременна и вълнуваща. Хората, институциите, обстоятелствата го виждат и поставят под определен ъгъл. Христос обаче е вероятно е най -скандално отворената личност която може да съществува. По този пример Киара се превръща също в скандално отворена личност в едно общество, което все още остава затворено”.


bp/ rv