Значението на поста: неделна проповед от отец Яромир Задрапа

"Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мтл 4, 1-11)


Здравите принципи на християнския пост са свързани с природосъобразния живот или както казват отците на Църквата, връща ни към естествения живот в рая. Всеки трябва да пости, но трябва да го прави свободно и разумно, като не забравя, че доброто на общността и личното добро трябва да бъдат съблюдавани. Това посочва в своята проповед за І постна неделя през годината отец Яромир Задрапа, от общността на отците Салезяни в Казанлък.



Скъпи братя и сестри,
Хората биват слаби или пълни. Често не зависи от това дари се хранят или постят. Един човек събрал интересни данни за известни личности от историята, които са били с наднормено тегло. Една от тях е испанката Изабела Граса, която често имала нужда всеки ден от шивачка, която да поправя роклята и, защото постоянно и е била тясна. От мъжете пръв в списъка е бил известеният полски цар Собиески. Разказва се, че дори конете не издържали под неговата тежест. Между светците такъв бил св. Тома Аквински. Това са анекдоти, но те не винаги са смешни за този, който се бори с този проблем.


Знаем, че при здравите хора, дисциплината в яденето е необходимо изискване за здравословно хранене. Можем ли да я сравним с поста? Въздържанието е, добродетел, която ни помага да ядем само толкова, колкото ни трябва, за да живеем. Постът е нещо повече. Пости онзи, който се лишава от това, което смятаме за нормално хранене. Проблемът е дали това е полезно? Знаем, че живите организми, всяко цвете и всяко животно, поемат само толкова храна, колкото им е нужна. Не можем обаче да кажем за животните, че постят. Ако това е общ закон на природата, защо трябва да пости човек? Достатъчно му е да се въздържа.


Теоретически погледнато, отговорът е лесен, но практически има много трудности. Добре, ще си определим морално правило, че ще ядем само колкото ни е нужно. Но колко му трябва на човек? Всеки би казал нещо различно. Знаем също, че различният стандарт на живот предполага различие в потребностите на хората. Често в обществото се наблюдава една аномалия при която нуждите на едни постоянно се увеличават за сметка на което други гладуват. Тогава хората с добра воля приканват към пост.


Аскетите насърчават постa, който присъства като предписание в различни религии. Стария Завет например съдържа много правила за пост на Евреите. Интересно е, че християните не са се чувствали задължени да ги спазват. Те са принадлежали към подготовката за пришествието на Месията. Затова постят учениците на Йоан Кръстител, но не Исусовите. Защо да постят тези, които вече са Го видели? Въпреки това сам Исус казва на учениците си, че и те ще постят. Още от първите векове в Църквата започват да се установяват различни видове пост свързани с различни моменти от живота и.


Най-старите проповеди за пост са свързани със социалната несправедливост в света. Свети Василий обяснява онова основно правило, което вече споменахме: Всяко живо същество трябва да взема само толкова, колкото му е нужно за пълноценен живот. Растенията и животните правят това инстинктивно. Човек би трябвало да го прави свободно и с разум. За съжаление това често не е така и това разрушава равновесието в природата и в обществото. Св. Василий ни посочва примера с човека заел две места в театъра а до него друг един останал да стои прав. Не се ли е почувствал задължен да предложи едното място и защо? Същото важи и за храната. Да се лишавам от излишък си за доброто на другите е закон на природата и заповед от Евангелието. Причините са очевидни и убедителни, но виждаме и днес, колко е трудно да убедиш хората да ги спазват. Много се пише и говори, но хората трудно се отказват от нещо в полза на другите.


Защо е тази безчувственост? Човек е загубил усета за това, какво е и какво не е истинска нужда. Нуждите диктува самата природа. Липсата на вода в тялото причинява жажда. Търсим вода и пием. Това е нужно. Някой обаче, вместо вода редовно утолява жаждата си с вино. Започва да чувства чашата вино като своя естествена нужда. Лошият навик кара естествените нуждите да се изродят и дори да станат опасни за здравето. Св. Василий искал да покаже на хората, че истинските нужди не са толкова големи, както често ни изглежда. Човек е по-силен и по-здрав, ако се хранени според изискванията на природата си. Днес, същото казват и лекарите.


Това правило довело много индийските и християнските монаси да ограничат храната си до такава степен , че днес се чудим, как въобще са можели да живеят. Истината е, че често те са живели дълго и са били здрави. Индийците допълват казаното с интересна притча. Бог дал на всеки човек при раждането определено количество храна, която можел да изяде през живота си. Ако я изядял по-бързо, по-рано умирал, ако я пестял, живеел по-дълго.


Храната е нужна на човека. Смисълът на храненето за човека обаче, не е само в подържаното на биологичните функции на живота. Храненето заедно има голямо значение за съвместния живот и би трябвало да ни носи взаимна радост. Нормално е да празнуваме рожден ден или друго събитие с чаша хубаво вино, да се подреди хубава трапеза за сватба и т.н. Всичко това в разумна мярка е добро.


Здравите принципи на християнския пост също са свързани с природосъобразния живот, или както казват отците на църквата, връща ни към естествения живот в рая. Всеки трябва да пости, но трябва да го прави свободно и разумно като не забравя че доброто на общността и личното добро трябва да бъдат съблюдавани.
отец Яромир Задрапа