Бенедикт ХVІ към римските енористи: известявайте истината, обичайте бедните

Свещеникът не е „администратор”, а човек избран от Бог, за да подражава на Исус, да е смирен като Него, да обича човечеството, да е чувствителен към бедните и подкрепя смело Църквата там където тя е заплашена. Това подчерта Бенедикт ХVІ в своето размишление (lectio divina) вдъхновено от 20 глава на Деянията на Апостолите при срещата си с енорийските свещеници в римския диоцез, които прие тази сутрин във Ватикана за традиционната годишна среща с римския клир.


Свещениците трябва да притежават Божия поглед, а не този на бюрократа, посочи Папата. Както подчертава Свети Павел в 20 глава на Деянията на Апостолите, която Бенедикт ХVІ определи като „предназначена за хората от всички времена”. За Папата, актуалността на този древен текст трябва да се превърне в предмет на размишление за съвременния свещеник, защото "той не е господар на вярата”:


„Свещеникът няма определено работно време: ние сме винаги такива, с цялата си душа и сърце. Мисията, която прониква в нашето същество и която трябва все повече да ни обгръща е да пребъдваме с Христос и да бъдем Негови посланици сред хората”.


Нашето служение, продължи Папата, изисква смирение, което не е една „привидна скромност”, а любов към волята на Бог, която именно благодарение на смирението на Неговия служител може да бъде възвестена в нейната цялост, безусловно и без предпочитания. Но преди всичко, подчерта Папата, е важно да не се „създава идеята,че християнството е едни огромен пакет, пълен с неща, които трябва да се научат”:


„Свещеникът не проповядва едно християнство според личните предпочитания и не проповядва едно Евангелие според личните си богословски идеи. Свещеникът не трябва да се отдалечава от възвестяването на цялата воля Божия, дори тя да е неудобна. Той трябва да възвестява и темите, които лично не му харесват”.


Папата насочи своето размишление за обръщането на сърцето. „Обръщане - каза Светият Отец - означава преди всичко обръщане на мислите и сърцето, поради което действителността не представлява осезаемите неща или световните факти, така както ни се представят, а разпознаване Божието присъствие в света. Тази е визията с която свещеника трябва да води своето „поклонничество” по света, без никога да губи своя първоначален порив:


„Нека не губим усърдието и радостта, че сме призовани от Господ (…) нека обновим нашата младежка духовност (…) радостта да вървим с Христос до край, да „свършим с радост попрището си и службата” (Деян, 20,24), винаги с ентусиазма, че сме призовани от Христос за това велико служение”.


Бенедикт ХVІ посочи, че свещеникът, както Свети Павел, не трябва да мисли за своето „биологическо оцеляване”. „Наше задължение е да се съхраняваме, но нека не забравяме, че саможертвата, дори тази с дара на собствения живот, уподобява свещеника с неговия модел, който е Христос:


„Само Бог може да ни направи свещеници, само Бог може да избере своите свещеници и ако сме избрани, това означава, че сме избрани от Него. Тук ясно се откроява сакраменталния характер на свещенството, което не е създадена професия, защото някой трябва да управлява всички неща (…) Свещенството е избор на Светия Дух”.


Папата припомни, че Пий ХІ поставя на преден план проблема за „сънливостта на добрите”, т.е на липсата на предпазни стени с които християните да се противопоставят на силите на злото. Свещеникът, подчерта Бенедикт ХVІ, е призван да „бди и да се моли непрестанно”:


„Бдете над вас: нека бъдем внимателни и за нашия духовен живот, за нашия живот с Христос (…) Молитвата и размишлението над Словото Божие не е загубено време за грижата за душите, а е условие за да можем да бъдем наистина свързани с Господ и да говори за Него на другите”.


Църквата е заплашена и ще бъде винаги заплашвана, каза Папата. Но съзнанието за това не трябва да ни кара да забравяме за другите непроменящи се реалности:


„Истината е по-силна от лъжата, любовта е по-силна от омразата, Бог е по-силен от всички вражески сили. Ето защо, с тази радост, с тази вътрешна сигурност можем да поемем нашия път (…) през гоненията на света и утешението на Бог”.


svt/ rv