Бенедикт ХVІ: съхраняването на творението изисква промяна в мисленето и поведението

За съхраняване на творението е нужна истинска промяна в мисленето и поведението: това е призива на Папата в послание до Католическата църква в Бразилия, която в началото на Великия пост дава началото на ежегодната „Кампания на братството”. Тази година избраната тема на кампанията е „Братството и живота на планетата” по Посланието на Свети Павел до Римляни (Рим. 8,22): „Творението стене от болките на рождението”. Целта на кампанията е да засили чувствителността на населението на планетата към последствията от глобалното затопляне и климатичните промени.


„Първата стъпка за коректно отношение към заобикалящия ни свят е човека да признае че е Божие творение: не е Бог, а негов образ”, пише Папата и затова трябва да бъде „по-чувствителен към присъствието на Бог, който го заобикаля”. „Във всички творения съществува едно Богоявление”, затова „онзи който признава отражението на невидимия Създател във вселената, изпитва по-голяма любов към всички творения”.


Но в отношението към творението, което „стене от болките при рождението”, също и по причина на „човешкия егоизъм” – подчертава Папата в посланието - е нужна „промяна на мисленето и отношението”. На първо място, „дълга за грижа към природата, който се ражда от съзнанието, че Бог поверява своето творение на човека”. Но не за да го „доминира произволно, а за да го съхранява, както един син се грижи за бащиното наследство”.


„Човекът ще бъде в състояние да зачита творенията в мярката с която култивира в своя дух пълния смисъл на живота”, пише Папата. В противен случай, „ще прояви незачитане към самия себе си и заобикалящото в което живее”. Затова, завършва посланието си Папата, „първата екология която трябва да бъде приложена е човешката екология”. Това означава, че „без категорична защита на човешкия живот от зачеването до естествената смърт; без защитата на семейството основано на брака между един мъж и една жена; без истинска защита на социално слабите и отхвърлените”, както и грижата за жертвите на природни бедствия”, „никога не може да се говори за защита на природата”.


dg/ rv