Кипър: послание на епископите към младежите от Югоизточна Европа. Монс. Пройков: "свободни младежи, изплънени с радост от вярата си в Христос"

„Скъпи младежи католици, дори и да сте малцинство във вашите държави не се отчайвайте!”. Така започва посланието на председателите на епископските конференции от Югоизточна Европа, събрани от 3 до 6 март в Кипър, отправено към младите католици в техните държави. На срещата, организирана от Съвета на европейските епископски конференции по покана на монс. Юсеф Суейф, маронитски архиепископ на Кипър, взеха участие председателите на седем епископски конференции: Aлбания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Кипър, Молдова, Румъния, „Св. Св. Кирил и Методий” и Турция. Представители на Светия Престол бяха монс. Антонио Франко, апостолически нунций в Кипър, монс. Алдо Джордано, постоянният представител на Светия Престол към Съвета на Европа и отец Ерик Жакине от Папския съвет за миряните и отец Дуарте да Куня, генерален секретар на Ссее. Специални гости на срещата бяха православният архиепископ на Кипър Хризостом ІІ, Латинският патриарх на Ерусалим монс. Фуад Туал, представителят на Маронитската патриаршия монс. Ги Нужем. С оглед предстоящия Световен Младежки Ден в Мадрид през август, избраната тема на епископската среща бе „Вкоренени в Христос. Укрепени във вярата. Пасторалната дейност сред младежите в Югоизточна Европа”. В края на срещата и в светлината на многобройните изказвания, участниците отправиха послание към младите католици с което епископите желаят да вдъхнат надежда и сили у младежите. Предлагаме пълния текст на посланието.


Желаем да ви окуражим. Скъпи млади католици, дори и да сте малцинство във вашите държави, не се отчайвате! Вие сте в общение с милиони млади католици по целия свят. Световният Младежки Ден в Мадрид за който някой от вас се подготвят да участват, ще бъде за вас като силен заряд, който ще вдъхне кураж във всички ви. Не сте сами във вашата надежда и вяра в Христос. Многобройни младежи като вас се надяват в Христос, обичат Го и се уповават на Него.


Познаваме вашите трудности. Трудности на разрушени семейства; трудност в намирането на стабилна работа; трудности произхождащи от „затъмняването на смисъла за Бог” в обществото в което сте призовани да живеете; трудности причинени от лошия пример на някой възрастни. За много от вас съществуват трудности, произлизащи от живота в едно общество, което десетки години бе под господството на тоталитарни идеологии и от практическия и теоретически атеизъм, които все още помрачават душите…


Вярваме във вас. Въпреки тези трудности имаме безгранично доверие във вас, във вашето вродено благородство, във вашия отказ да се приспособите пасивно към модите на времето, във вашата чувствителност за страданията на другите, във вашето чувство за справедливост в търсенето на мира, в жаждата за истината, която ви характеризира. Известно ни е вашето желание за вътрешен живот и тишина, които се изразяват в молитвата. Всичко това, ако е поставено на преден план, може да бъде една неизмерна сила за обновяването на вашите общности. Вие можете да се превърнете в квас, която да даде вкус на вашите отегчени и понякога немотивирани общности.


Създавайте връзки, изграждайте мостове. Вие живеете в мултикултурни, мултирелигиозни и мултиетнически общества. Призвани сте да свидетелствате Христовия призив за разпространяване на любовта за всички хора, отвъд всяка религия и идеология. Ние знаем, че за християнина: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Исус Христос” (Гал 3, 28). Призвани сте да простите несправедливостите, претърпени от вашите бащи, да преодолеете с любовта на Христос трагичните ситуации, които белязаха миналото. Призвани сте да осъществите онова, което не успя да реализира поколението преди вас: братския диалог с вашите връстници от различните религии и християнско изповедание; сътрудничеството за справедливостта и мира. Днес, повече от всякога вие притежавате способността да разбирате мотивите на другите. Така, вашето свидетелство на християни ще се превърне във вашето мисионерско задължение в едно общество, където насилието и омразата изглежда сякаш характеризират съвременната култура.


„Останете вкоренени и утвърдени в Христос и укрепени във вярата”. Темата за Световния Младежки Ден в Мадрид, за вас и за вашите пастири, е един силен призив. „Вкоренени и утвърдени в Христос” означава, да изградите вашия живот върху личността на Христос. Става въпрос за цялостта на живота, а не на част от вашия житейски опит; става въпрос за истински основи, върху които се базира целия живот на човека; това е едно виждане, поведение, избор, план на живот, начин на живот. Кръстеният е призован да живее своето кръщение като знак за принадлежността му Христос. Тук се живее срещата с младия Исус, който призовава младежите да го следват и да станат негови ученици и пророци на Неговото евангелие в днешния свят. Нека Дева Мария, Майката Божия, Светите основоположници на Църквата в Кипър, Павел и Варава и Свети Марон, основател на Маронитската църква, да закрилят и се застъпват за всички наши младежи.


На срещата в Кипър взе участие и председателят на епископската конференция в България, монс. Христо Пройков, екзарх на католиците от източен обред в страната. Пред Радио Ватикана монс. Пройков сподели своя опит от пасторалната дейност с младежите в България преди и след падането на комунистическия режим:


„Вярно е, че сме поколението което изживя целия период на комунизма и до последния момент не си представяхме дори, че този режим може да падне. Но последната дума винаги е тази на Бог: този режим падна от само себе си и това бе една благодат и радост за нас. По време на режима не можеше да се прави катехизис с младежите, защото беше забранено. Беше много трудно да се събираме с тях, защото беше опасно, както за свещениците, така и за младежите; не само беше забранено, но също и опасно да се влезе в църквата. Именно това ние пожелахме да предадем на нашите малки, на новото поколение, което се развива сега: да бъде наистина свободно, да бъде изпълнено с радост във вярата си в Христос, да изповядва тази вяра без ограничения, безпокойство или страх; да бъде поколение освободено от страха, което живее в милосърдието на Господ и е способно да обича”.


Как може да се предаде важността от това на съвременните младежи?
"Вярвам, че прошката е единствения път от който трябва да тръгнем, но по който трябва и да вървим, за да дадем пример на младите въпреки всичко онова, което сме претърпели и изстрадали през комунистическия режим. Ние стоим над всичко онова, което бе в миналото, простихме и трябва да предадем именно прошката, която означава любов. Вярвам, че нашите мъченици, които не само претърпяха страдания и заплатиха с живота си за вярата, но и простиха на техните мъчители, трябва да бъдат пример за нашето поколение”.


svt/ Sir/rv