Свободата се ражда от диалога с Бог Отец: неделна проповед на отец Яромир Задрапа

Дом върху скала построен и дом построен върху пясък (Мат. 7, 21-27)


Вярващият човек живее в постоянна връзка с Бог, който съветва и насърчава човека да прави добро. Но въпреки това Бог дава на човека пълната свобода на избор и не влияе върху неговите решения. Това подчертава в своята неделна проповед отец Яромир Задрапа от общността на отците Салезиани в Казанлък.


Скъпи братя и сестри,
Един млад свещеник пътувал с влак заедно с други хора в купето. Понеже пътят бил дълъг, хората в купето започнали да си говоря. След като разбрали, че младото момче е свещеник, попитали го как е взел решение за това. Отговорът бил горе долу такъв: “Като малък исках да бъда войник. Да воювам за нещо добро. Един ден обаче разбрах, че пушката не е единствения начин да се воюва, но че има и по-ефикасни оръжия, като науката, изкуството, словото. Разбрах че доброто, е нещо истинско, че това е Исус Христос. Затова реших да стана свещеник.” Един професор по философия, който също пътувал в купето, казал: “Сега разбрах. В началото на всяка голяма промяна в живота стои някакво случайно, но доброволно решение. След това всичко останало, което се стремим да вършим е спрямо това решение”.


Този отговор прилича на притчата от днешното евангелие за къщата съградена на пясък, (която придошлите води отнасят...). Нещо спонтанно и случайно се случва и необратимо променя живота ни. Сякаш, животът е като прелитане през времето и пространството без дълбок смисъл.


Една жена в купето се намесила “Съмнявам се, че решението е толкова доброволно и поради това отговорността не може да е толкова голяма, защото всичко оказва влияние - младостта, наследствеността, средата. Всъщност човек си мисли, че свободно решава, но това е илюзия. Ако е така, защо тогава не може да си промени решението?”.


Въпросът, който възниква е: “До колко е отговорен човек след като се е формирал под влиянията на семейството и средата?” Личната свобода е основен житейски въпрос. Наследствеността оказва влияние върху това кой и какъв съм и върху решенията, които вземем за живота си. Някои казват: “Не се чудете, той е израснал в такова и такова семейство. Баща му беше такъв, дядо му също, и той не може да е по- различен”.


Средата също оказва голямо влияние. Например, защо някой би сътрудничил на държавна сигурност? Родителите му са го възпитавали да е патриот, в училище са му говорили за идеали и за служене на родината. Идва решителен момент в който му предлагат да сътрудничи и той доброволно приема. Ако по-късно съжали, или нещата се променят ще се оправдае: “Не се чудете, нямаше как, живяхме в такова време”. Къде е тогава личната свободата във взимането на решения и отговорния избор?


Свободата се ражда само в отношението с другите хора. Там е мястото й. Живеем с другите и те постоянно имат някакви изисквания. Ако отговорен и свободен човек се подчини на друг той знае, че го е направил свободно. Ясно е, че връзката ни с другите влияе на нашите решения, на избора ни, дори на званието ни. В това по принцип няма нищо лошо, разбира се ако няма принуждение. Когато например родители и познати ни съветват преди да се оженим, това може да ни бъде от помощ. Накрая обаче, ние взимаме решението и го потвърждаваме свободно и доброволно в църквата пред Господа и свидетелите. Доброто общество съветва, възпитава, оказва влияние, но не унищожава свободата.


Накрая трябва да обърнем внимание на още нещо много важно. И това е как да погледнем на въпроса за свободата и отговорността в светлината на вярата? Първо, трябва да разберем че вярата не иска да ни извади от света и неговите закони. Към всичко останало обаче, което оказва влияние на вярващия човек се прибавя още нещо. Вярващият човек изпитва още едно влияние, живее в една друга среда, в постоянна връзка с една друга личност, и това е Бог. Бог постоянно съветва и насърчава човек: направи това, пази се от онова, внимавай с това. Той оказва влияние върху решенията на хората. Той дава призванието на човека. И все пак Той желае, съгласието с волята Му да е свободно. Това е забележително, защото разбираме, че нашия живот, бъдещето ни, избора ни на професия, призванието ни, нямат нищо общо с късмет или съвпадение, а идват от Бога. Бог, от вечността, е предвидил място за всеки човек в света. И очаква, че човек ще го приемем доброволно. Ние ще решим сами, как да изглежда нашата къща. Но въпреки това, не я съграждаме на пясъка. Божият план дава на нашия живот сигурност и постоянство.


Светците, като всички нас, често са били изправени пред избора какво и дали да го правят или не. Те обаче винаги си задавали този въпрос: Това, което правя, или каквото искам да правя, наистина ли е Божията воля? Само така били сигурни, че строят на скалата а не на пясъка. Всеки ден ние вършим много различни неща. Но каква е стойността им? В духа на нашият професор от влака, те са като прелитане на птички. Тяхната стойност е нулева. В това ли действително се състои нашия живот, в нули? Ако обаче, поставиш пред нулите единица, т.е. Божията воля, ще станеш милионер.


На фона на всичко, което се случва в света, какво може да стори един човек? Нищо. Дори повече хора заедно не могат да сторят много. Но човек и Бог заедно, това е абсолютното болшинство. Всеки от нас, в дълбините на своето сърце, жела да стори нещо хубаво и голямо в живота и желае също да е свободен. Както видяхме, свободата се ражда в диалог с Бог Отец. Само така ще изберем правилния път на живота.
отец Яромир Задрапа