Бенедикт ХVІ: Църквата трябва да усвои новите медийни езици, за да внедри Евангелието в дигиталната култура

Църквата спешно е призвана към един „размисъл” за новите медийни езици и открие в дигиталната култура значимите символи и метафори, за да бъдат в помощ на съвременния човек да открие Божието Царство. Това каза Папата в словото си към членовете на Папския Съвет за социални комуникации, които прие днес на аудиенция по повод провеждащата се пленарна асамблея на ватиканското ведомство на тема: „Език и комуникация”. Социалната мрежа представя „нови възможности” и „нов начин на мислене, разбиране и нови контакти”, каза Папата, но също така трябва да се имат предвид опасностите и нови предизвикателствата както за отделния човек, така и за Църквата.



„Новите езици, които се развиват в дигиталната комуникация, установяват една по-интуитивна и емоционална способност, отколкото аналитична, ориентират към различна логическа организация на мисълта и отношението с действителността, а много често привилегироват образа. Освен това, сякаш се изгубва традиционното разграничаване от писмен и устен език, в полза на една писмена комуникация, която приема формата и непосредствеността на устния изказ”.


Да си „включен” в мрежата изисква не само обмяната информация, а споделяне с другия и неговото виждане за света , допълни Папата, като посочи и опасностите, които крие тази комуникация:


„Опасностите са пред очите на всички: загубата на вътрешна дълбочина, повърхностност в отношенията, бягство в емоциите, превес на по-убедителното мнение за сметка на стремежа към истината. Всичко това е последствие на неспособността да се достигне пълнотата и автентичния смисъл на нововъведенията. Ето защо е необходим спешен размисъл за новите езици”.


Именно тук се отваря широко пространство за Църквата и по-специално за Папския Съвет за социални комуникации, посочи Папата: „да се задълбочи изучаването на дигиталната култура” и да се „помогне на имащите отговорност в Църквата”, за да „разбират, интерпретират и говорят на новия медиен език в своята пастирска дейност”. Заедно със съзнанието, че духовното измерение е част от човешката личност и от света на комуникациите:


„Дигиталната култура поставя нови предизвикателства пред нашите възможности да се говори и слуша един символичния език, който говори за трансцедентното. Самият Исус при известяване на Божието Царство използва елементи от културата и средата на своята епоха: стадото, полето, трапезата, семето и т.н. Днес сме призвани да открием в дигиталната култура значимите символи и метафори, за да бъдат в помощ на съвременния човек да открие Божието Царство”.


Папата добави, че „все по-тясната връзка между човека и машината”, от компютъра до мобифоните, може да намери „още по-широко измерение” в богатата експресивност на вярата и духовните ценности. За пример той посочи големия апостол на Китай, свещеника йезуит Матео Ричи, който още преди четири века съумява да използва всичко положително от традицията на китайския народ и да го „одухотвори и издигне с мъдростта и истината на Христос”. За това са призвани и днешните вярващи, посочи Папата, които в сферата на медиите могат да допринесат за откриване „смисъла и стойността на онова, което дигиталната култура не може да забележи и представи”. Главната цел на този принос е „насърчаването на една наистина хуманна комуникация”:


„Тя е отговор на призива вписан в нашата същност като чеда, създадени по образ и подобие на Бога на общението. Затова, комуникацията в Библията, според волята Божия, винаги е свързана с диалога и отговорността, както свидетелстват Авраам, Мойсей, Йов и пророците, но никога с изкушението на езика, както епизода със змията или некомуникативността и насилието в епизода с Каин”.


dg/ rv