Папската Академия за Живота. Монс. Караско: живеем в свят с все-повече агресия към човешкия живот

От 24 до 26 февруари в новата Аула на Синода във Ватикана се провежда ХVІІ Генерална асамблея на Папската Академия за Живота. Първата работна сесия на асамблеята бе открита от председателя на Академията монс. Игнасио Караско Де Паула, който в словото си изложи различните дейности на Академията през последната година, както и бъдещите перспективи. Двете основни теми над които ще разисква Асамблеята са „тъканните банки за замразяване на стволови клетки от пъпна връв и пост-абортивната травма”. По тези теми ще изкажат монс. Жак Судо, който ще говори за определението на този вид клетки; проф. Хусто Азнар, от Научния Институт за Живота във Валенсия, който ще илюстрира характеристиките и начините на услугите предлагани от държавните и частни банки, а д-р Карло Пертини, изследовател от Висшия Институт по Здравеопазването в Рим, ще очертае рамките на европейското законодателство по тази материя. По втората тема ще се изкажат проф. Тереза Бурке, основателка на фондация „Rachel’s Vineyard Ministries”, която ще говори за пост-абортивна психическа и духовна подкрепа; проф. Мари-Люк Роле от Клиниката Свети Викенти от Паула в Бургоан (Франция), която ще се спре на теориите и действителността на самата травма. Заключителен анализ по темата ще направи американската психоложка Жоан Анджело, която ще се спре на превенцията и лечението на пост-абортивния синдром. На 26 февруари след представянето на заключителните анализи от Пленарната Асамблея, тя ще бъде закрита с аудиенция на Бенедикт ХVІ с участниците в срещата.


В приветственото си слово към участниците в Асамблеята, председателя на Папската Академия за Живота, се позова на двете основни теми на срещата подчертавайки, че „предизвикателството пред което сме изправени е много сериозно. Работим в един свят, който е все по-агресивен в отношение на човешкия живот. Ето защо нашата мисия приема все по-ясна значимост и изисква обновени усиля”. В словото монс. Караско, който е председател на Академията от 30 юни м.г. потвърди линията на своите предшественици и подчерта, че „в центъра на действия на Академията, не е поставена една нито абстрактна, нито идеологична концепция, а една конкретна личност. Ето защо с право ватиканския организъм може да се нарече „Папска Академия за личността”. Пред един изключително агресивен срещу живота свят, нашата мисия е тази уверено да потвърдим необходимостта от защитата на човека в неговата цялост”. Това несъмнено изисква „някой поправки в „курса”. „Достигнахме зрялостта – посочи монс. Караско - и поради това трябва да гледаме на бъдещето с нови очи. Първото нещо което трябва да направим е да усилим нашата изследователска дейност”.


„Призвани сме да се изправим пред много сложни аргументи, които изискват високо качествени научни, технически, богословски, етически и морални компетенции. Необходимо е да се приспособим. Често ни се искат подходящи пояснения от други ватикански ведомства, преди всичко когато става въпрос за достойнството на човешката личност”. Именно поради тази причина се събират международните научни комитети, съставени от видни експерти в различните области. Първите две групи – разглеждащи въпроса за банките на пъпната връв и пост-абортивната травма – започнаха своето проучване над въпроса през месец септември и по време на настоящата Пленарна Асамблея ще представят резултатите от техните изследвания. Започна и работата на третата изследователска група. „Тя проучва въпроса за неплодовитостта и леченията, помагащи за преодоляването на това препятствие”, посочи монс. Караско. „Нейното проучване на проблема, не включва разпространената практика на асистирано оплождане, както и ограниченията и вредата за здравето свързани с подобни процедури. Това което ни интересува е да покажем, че съществуват алтернативни пътища”.


Днес двойките, имащи проблеми с фертилността все по-често са насочвани към структури, които прилагат изкуствени методи на оплождане. „Никой не е загрижен да насочи тези двойки към специализирани центрове за лекуване: област, която през последните години отбеляза големи крачки напред", посочи епископа. Съветът, който се дава в по-голяма част от случаите е дори „да не губят време с напразни опити. Този начин на мислене трябва да се преодолее, за да се възстанови надеждата най-вече за онези, които не възнамеряват да пребягват към изкуствени техники на прокреация. За да дадем конкретни отговори, създадохме научноизследователска група в която бяха поканени да участват някой от най-големите италиански специалисти в тази област. Заедно с тях сега разширяваме хоризонта на научния свят, за да създадем един международен работен организъм с който възнамеряваме да публикуваме книга за безплодието и всички възможни алтернативни решения”.


Що се отнася до целите на ХVІІ пленарна асамблея на Папската Академия за Живота, епископа посочи преди всичко желанието да се покаже важността на един изключителен ресурс като пъпната връв. Трябва да се „преодолее изкушението тя да бъде изхвърлена като отпадък или да се съхранява за лично ползване, със съзнанието, че може да съществуват други възможности за нейната употреба”. Освен това, да се покаже, че „в следствие на проблематиките възникващи след желателно прекъсване на бременността, не може да се говори никога за синдром”. Синдром е „едно много точно клинично понятие – посочи монс. Караско Де Паула – и в случаите на пост-абортивни прояви не може по никакъв начин да се говори за съотносителни синдроми. Несъмнено съществуват последствия. Те могат да бъдат минимални, но също и травмиращи, водещи до тежки психични разстройства, а също и в семейната среда. Ето защо става въпрос за ситуации над които трябва да се погледне сериозно, за да може да се помогне на засегнатия. Но това което трябва да е ясно е, че не се става въпрос за синдром”.


svt/ rv