Архиепископът на Дъблин поиска прошка и уми краката на пострадали от сексуалните насилия

„Като архиепископ на Дъблин и като Дермут Мартин, оставам в мълчание и прося прошка от Бог и от всички жертви на сексуалните насилия”. Това каза монс. Дермут Мартин по време на покаятелната литургия отслужена в катедралата „Света Дева Мария” в Дъблин на 2 февруари в контекста на апостолическата визита в архидиоцеза на Дъблин и с участието на кард. Шон О’Малей, архиепископ на Бостън, назначен от Папата за визитатор в Ирладия, посочва агенция Zenit. По време на литургията архиепископа на Дъблин и папския визитатор измиха краката на група вярващи, жертви на сексуалните насилия извършени от църковни служители. В проповедта монс. Мартин насочи вниманието към мълчанието. „Преди известно време един човек ми припомни разликата между това да поискаш извинение и да поискаш прошка”, посочи архиепископа на Дъблин. „Когато казвам „извинявай” това зависи от мен. Но когато искам прошка, това не зависи вече от мен, защото се поверявам в ръцете на другия. Само ти можеш да ми простиш; само Бог може да ми прости”, подчерта монс. Мартин. Примасът на Ирландия се позова и на един други вид мълчание, изразяващо се в „липсата на смелост и на истина”. „Тук в тази катедрала сега присъстват мъже и жени, към които изкажем нашата огромна благодарност за това, че не замълчаха”. „Независимо причинената им болка, те намериха сили да говорят решително и смело, дори и изправени пред недоверието и отхвърлянето”. Църквата на Дъблин и тази по целя свят им е задължена, посочи архиепископа. „Някои от вас, обзети от болката и възмущението, отхвърлиха Църквата, която са обичали. Но парадоксално вашето отхвърляне помогна за нейното причистване, предизвиквайки я да се изправи пред истината, да преодолее нейното отричане, да признае направеното зло и причинената болка”. „Отправям апел към вас– каза монс. Мартин – да продължавате да говорите. Все още ни предстои дълъг път по пътя към честността, за да заслужим истинската прошка”. 65 годишния архиепископ на Дъблин припомни и Христовото мълчание на Кръста, подчертавайки Неговите последни думи, включително и прошката към единия от крадците, разпънати заедно с Него. „Признаването на вината от страна на крадеца, му отвори райските врати”. „Никой, който има каквато и да е отговорност за това, което се случи в Католическата Църква в този архидиоцес, може да поиска прошка от жертвите на тези насилия, преди да е признал извършената несправедливост и личния провал за случилото се”. „Архидиоцеза на Дъблин никога няма да бъде същия– завърши архиепископа. Той ще носи завинаги тази рана в себе си. Той никога няма да намери покой, докато последната жертва от насилията не намери мир и се радва, че може да бъде онзи човек, според Божия промисъл”.


svt/ rv