Дарът на Кръщението в посланието на Папата за Великите пости 2011

„С Христос сте погребани в Кръщението и с Него възкръснахте заедно” (Кол. 2,12) е темата на посланието на Бенедикт ХVІ за Великопостния период, което бе представено днес във Ватиканския пресцентър. Документът представи кардинал Роберт Сара, председател на Папския Съвет „Кор Унум”.


Според кардинал Сара, папското послание е едно „предизвикателство”, тъй като приканва за „промяна на перспективата на сърцето: от егоизма към любовта към ближния и нуждаещия се”. Кардинал Сара съобщи, че Папата е дарил 2 милиона долара помощ за Хаити, предназначени за реконструкцията на църкви и училища, полагайки дейността на Църквата в съвременния контекст:


„В една медийна среда, която много обича да се занимава с извършените от църковни служители грешки, е необходимо да се каже и за конкретната милосърдна дейност на Католическата църква”.


Документът, допълни кардинал Сара, поставя акцент на „формирането на сърцето” в светлината на Кръщението, което е ключова тема в посланието. Папата предлага Великопостния период като един „път”, който да оплодотвори семето на Кръщението, допълни кардинал Сара. „Бог ни е предопределил за Неговата любов и затова трябва да приемем дара на божествения живот, който ни е даден чрез Кръщението”:


„Това е авантюрата, която ни предлага Папа Бенедикт ХVІ за периода на Великите пости. А на Пасхата, когато съберем плодовете на посятото, „старият човек” у нас ще изчезне. По този начин, чрез Божията благодат, можем да се изправим и станем нови създания. Призивът на Папата не е утопия!”.


В посланието Бенедикт ХVІ припомня, че Кръщението „не е ритуал от миналото”, а среща с Христос, която изпълва цялата съществувание на кръстения, дарявайки му божествения живот и приканвайки го към откровено обръщане с помощта на Благодатта”. Несъмнено, пише Папата в посланието, Кръщението е „дар Божи”: никой не може да заслужи вечния живот само чрез собствените си сили”. Именно затова той посочва „особената връзка между Кръщението и Великите пости, като благоприятен момент, за да се изпита спасителната благодат”. Бенедикт ХVІ приканва вярващите да предприемат един „път към Пасхата” – „най-радостния и тържествен празник в литургичната година” – като се водят от „Божието Слово” в евангелските текстове за всяка една неделя от великопостното време, които посочват конкретните стъпки на вярващия. В посланието Папата препоръчва практикуването на поста, милостинята и молитвата по пътя към Пасхата, които помагат да се преоткрие Кръщението. В поста – пише Папата – „се научаваме как да превъзмогнем егоизма, за да живеем според логиката на дарението и любовта”. „Практикуването на милостинята е призив към примата на Бог и вниманието към другия”, за да се преодолее изкушението на „алчността към парите”, тъй като „жаждата за притежание води към насилие, злоупотреба и смърт”, а „идолопоколнничеството към материалните неща”, не само отдалечава от другия, а прави човека нещастен, мами го с илюзии без да изпълни обещаното, тъй като слага материалните неща на първо място вместо Бог”. Накрая Папата припомня, че молитвата позволява да придобием „нова схващане за времето”, което „без перспективата за вечността и трансцедентното води към един хоризонт без бъдеще”.

Предлагаме пълния текст на папското послание:


„С Христос сте погребани в Кръщението и с Него възкръснахте заедно” (Кол. 2, 12)


Скъпи братя и сестри,
Великопостния период, който ни води към Светата Пасха, за Църквата е изключително ценно и важно литургично време, ето защо съм щастлив да се обърна към вас с това послание, за да бъде живян с дължимото усърдие. Отправила поглед към окончателната среща със своя Годеник във вечната Пасха, Църковната общност, постоянстваща в молитвата и милосърдието, укрепва своя път на пречистване на духа, за да черпи с изобилие от Тайната на изкуплението новия живот в Христос Господ. (І Постно предисловие)


1. Този живот ни бе предаден в деня на нашето Кръщение, когато „ставайки участници в смъртта и възкресението на Христос”, започна „радостното и въодушевяващо приключение за ученика” (Проповед за празника Кръщение Господне, 10 януари 2010). Свети Павел в своите Послания постоянно настоява за единственото по рода си общение с Сина Божи, осъществено в Кръщението. Факта, че в по-голямата част от случаите Кръщението се получава от деца, ясно посочва, че става въпрос за един дар Божи: никой не получава вечния живот със собствените си сили. Божието милосърдие, което премахва греха и позволява да имате в нашия живот същите мисли, каквито е имал Иисус Христос” (Фил 2,5) е предадено на човек безвъзмездно.


В посланието до Филипяните, Апостолът на езичниците изразява смисъла на трансформацията, която се осъществява с участието в смъртта и възкресението на Христос, показвайки неговата крайна цел: „да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, с надеждата да достигна до възкресението на мъртвите” (Фил 3, 10-11). Ето защо, Кръщението не е ритуал от миналото, а срещата с Христос, която оформя целия живот на кръстения, дава му божествен живот и го призовава към искрено обръщане, започнато и подкрепяно от Благодатта, която го води да достигне до личността на Христос. Това е особената връзка, която свързва Кръщението с Великопостното време, като благоприятен момент за да изпитаме спасяващата Благодат. Отците от Втория Ватикански Събор призоваха всички Пастири на Църквата да използват „по-изобилно кръщелните елементи, присъщи на великопостната литургия” (Конституция Sacrosantum Concilium, 109). Още от древни времена, Църквата свързва Пасхалното бдение с отслужването на Кръщението: в това Тайнство се осъществява онази голяма тайна чрез която човек умира за греха, стана участник в новия живот на Възкръсналия Христос и получава същия Дух на Бог, който възкреси Христос от мъртвите (Рим 8,11). Този безвъзмезден дар трябва винаги да бъде съживяван във всеки един от нас и именно Великопостния период ни предлага един път подобен на катекумената, който за християните от древната Църква, но също и за днешните катекумени, е незаменима школа на вяра и християнски живот: те наистина живеят Кръщението като решителен жест в техния живот.


2. За да поемем сериозно по пътя към Пасхата и да се подготвим за отслужването на Възкресението на Господ – най-радостния и тържествен празник в цялата литургична Година – какво по-подходящо от това да позволим на Словото Божие да ни води? За това Църквата, в неделните евангелски текстове за Великопостното време, ни води към особено силната среща с Господ, помагайки ни да преминем етапите на пътя на християнското въведение: за катекумените, в перспективата, че ще получат Тайнството на прераждането, за кръстените с оглед на нови и решителни стъпки в следването на Христос и цялостното даряване на Него.


Първата неделя през великопостното време поставя на преден план нашето човешко състояние на тази земя. Славната битка срещу изкушенията, която дава началото на Христовата мисия, е призив да осъзнаем нашата немощ, за да приемем Благодатта, която освобождава от греха и вдъхва нова сила в Христос, път, истина и живот (Ordo Inititionis Christianae Adultorum, 25). Тя е ни кара да си припомним, че християнската вяра, по примера на Исус и в единение с Него, е борба „срещу светоуправниците на тъмнината от тоя век” (Еф 6,12) в които дявола действа и който не се уморява, дори и днес, да изкушава човека, желаещ да се доближи до Господ: Христос излиза победител от тази битка, за да отвори и нашето сърце към надеждата и да ни води в победата над изкушенията на злото.


Евангелието за Преображение Господне ни показва Христовата слава, която предшества възкресението и възвестява обожествяването на човека. Християнската общност осъзнава, че е въведена, като апостолите Петър, Яков и Йоан, „насаме на висока планина” (Мат 17,1), за да приеме отново в Христос, като чеда на Сина, дара на Божията Благодат: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат 17,5). Това е призив да се дистанцираме от всекидневната шумотевица и да се потопим в Божието присъствие: Той иска да ни предава всекидневно Словото, което прониква до дъблините на нашата душа и дух, където разграничава между доброто и злото (срв. Еф 4,12) и укрепва волята, за да следваме Господ.


Искането на Исус към Самарянката „Дай ми да пия” (Йоан 4, 7), което е предложено в литургията за трета постна неделя, изразява силната обич на Бог към всеки човек и желае да предизвика в нашето сърце желанието за дара на „водата, която извира за вечен живот” (ст. 14). Тази вода е дара на Светия Дух, който прави от християните „истински поклонници” способни да се молят на Отца „в дух и истина” (ст. 23). Само тази вода може да утоли нашата жажда за добро, истина и красота! Само тази вода, дарена ни от Сина, напоява пустините на неспокойната и незадоволена душа, „докато не почива в Бог”, според известните думи на Свети Августин.


Евангелието за слепия по рождение човек ни представя Исус като светлината на света. Евангелието запитва всеки един от нас: „Ти вярваш ли в Сина човечески?”. „Вярвям, Господи!” (Йоан 9,35.38), потвърждава с радост слепия човек, олицетворявайки по този начин всеки вярващ. Чудото на изцелението е знак, че Христос, заедно със зрението, желае да отвори нашия вътрешен поглед, за да може нашата вяра да стане все по-дълбока и да разпознаем в Него нашия единствен Спасител. Той озарява всички сенки в живота и кара човек да живее като „чедо на светлината”.


Когато през петата постна неделя ни се представя възкресението на Лазар, ние сме изправени пред последната тайна в нашия живот: „Аз съм възкресението и живота… Вярваш ли в това?” (Йоан 11, 25-26). За християнската общност това е момента да повери искрено, заедно с Марта, цялата си надежда в Исус от Назарет: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Синът Божи, който трябва да дойде в света” (ст. 27). Общението с Христос през този живот ни подготвя да преодолеем границите на смъртта, за да живеем вечно в Него. Вярата във възкресението от мъртвите и надеждата за вечен живот разгръщат нашия поглед към последния смисъл на нашето съществувание: Бог сътвори човека за възкресението и за живота и тази истина дарява истинското и окончателно измерение на човешката история, на тяхното лично съществувание и социален живот, култура, политика и икономика. Лишен от светлината на вярата, цялата вселена свършва затворена в един гроб без бъдеще и надежда.


Кулминационната точка на великопостния период е Пасхалната Тридница и по-специално Голямото Бдение в Светата нощ: посредством подновяването на кръщелните обещания, изповядването, че Христос е Господар на нашия живот, онзи, който Бог ни дари, когато се преродихме „от водата и Светия Дух” и потвърждаването на нашите усилия да отговорим на действието на Благодатта, за да бъдем Негови ученици.


3. Нашето потапяне в смъртта и възкресението на Христос посредством Тайнството на Кръщението, ни подтиква всекидневно да освобождаваме нашето сърце от тежестта на материалните неща, от егоистичната връзка със „земята”, която ни прави бедни и пречи да бъдем благоразположени и отворени към Бог и ближния. В Христос, Бог се откри като Любов (срв. 1Йоан 4, 7-10). Кръста Христов, „думата на Кръста”, показва спасителната сила на Бог (срв. 1Кор 1, 18), който се дарява, за да реализира човека и донесе спасението: любов, в нейната най-радикална форма (Deus caritas est, 12). Посредством поста, милостинята и молитвата, израз на усилията за обръщане, Великопостния период ни възпитава да живеем по един все по-радикален начин Христовата любов. Поста, който може да притежава различни мотивации, придобива са всеки християнин едно дълбоко религиозно значение: правейки бедна нашата трапеза, ние се научаваме да преодоляваме егоизма, за да живеем в логиката на дара и любовта; търпейки лишението от нещо – и не само от ненужното – ние се научаваме да откъсваме погледа си от нашето „аз”, за да открием Онзи, който стои до нас и разпознаем Бог в лицето на нашите братя. За християнина поста не притежава нищо заплашително, а отваря още повече към Бог и нуждите на хората и прави така, че любовта към Бог да се превърне в любов към ближния (срв. Мк 12, 31).


По нашият път сме изправени също и пред изкушението да притежаваме все повече, пред алчността, която измества примата на Бог в нашия живот. Жаждата да притежаваме все повече и повече предизвиква насилие, злоупотреби и смърт; затова Църквата, особено през Великопостния период, призовава към практикуване на милостинята, към способността да споделяме материалните блага с другите. Идолопоклонничеството към материалните блага не само отдалечава от другия, но съблича човека, прави го нещастен, заблуждава го без да осъществи това, което обещава, защото поставя материалните неща на мястото на Бог, единствения извор на живот. Как може да се разбере бащинската доброта на Бог ако сърцето е изпълнено само от нас самите и нашите лични планове с които се заблуждаваме, че може да осигурим бъдещето си? Изкушението е това да мислим като богатия от евангелската притча: „душо, имаш много блага, приготвени за много години…”. Но ние познаваме Господната присъда: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лк 12, 19-20). Милостинята ни припомня за примата на Бог и вниманието към другия, за да преоткрием нашия добър Отец и получим дара на Неговото милосърдие.


През целия великопостен период Църквата ни предлага с особено изобилие Словото Божие. Като размишляваме над него и го живеем всекидневно, ние се научаваме на една безценна и незаменима форма на молитва. Ето защо внимателното вслушване в Бог, който продължава да говори на нашето сърце, подхранва пътя на вярата, който поехме в деня на нашето Кръщение. Молитвата ни позволява също да придобием ново понятие за времето: без перспективата за вечност и трансцедентност, то бележи само нашите стъпки към един хоризонт без бъдеще. В молитвата намираме време за Бог, за да разберем, че „думите Му няма да преминат” (Мк 13,31), за да навлезем в онова съкровено общение с Него, „което никой не може да ни отнеме” (Йоан 16,22) и което ни отваря към надеждата, която не посрамва, към вечния живот.


В заключение можем да кажем, че през великопостния период сме приканени да съзерцаваме Тайната на Кръста, „уподобявайки се на Него в смъртта Му” (Фил 3,10), за да реализираме едно дълбоко обръщане в нашия живот: да позволим на Светия Дух да ни преобрази, подобно на Свети Павел по пътя към Дамаск; да насочим решително нашето съществувание според Божията воля; да се освободим от нашия егоизъм, преодолявайки инстинкта за надмощие над другите и отваряйки се към Христовата любов. Това великопостно време е благоприятен момент да признаем нашата немощ, да приемем искрено живота, обновителната Благодат на Тайнството Покаяние и да вървим решително към Христос.


Скъпи братя и сестри, чрез личната среща с нашия Изкупител и посредством поста, милостинята и молитвата, пътя на обръщане, водещ до Пасхата ни кара да преоткрием нашето Кръщение. Нека през това великопостно време да подновим приемствеността на Благодатта, която Бог ни дари в онзи момент, за да озари и насочва нашите действия. Призвани сме да всекидневно да живеем онова, което това Тайнство означава и реализира чрез благородното и истинско следване на Христос. По този наш път се поверяваме на Дева Мария в която се въплъти Словото Божие, за да се потопим като нея в смъртта и възкресението на нейния Син Исус и да имаме вечен живот.


Ватикана, 4 ноември 2010
Benedictus XVI

svt/ rv