"Обичайте неприятелите си": неделна проповед от отец Яромир Задрапа

"Обичайте неприятелите си" (Мат. 5, 38-48)


Отмъщението не е начин за постигане на справедливостта. Само съзнанието за Божията справедливост и единението в Христа могат да установят мир и справедливост. Това посочва в своята проповед за неделното евангелие в което намираме Христовия призив да обичаме враговете си, отец Яромир Задрапа от общността на отците Салезиани в Казанлък:


Възлюбени братя и сестри,
В Сицилия полицията арестувала един бос на мафията. Началниците на полицията били поздравени и те с радост приели вниманието. Този успех можел да доведе и до повишения. Но някои хора били скептични. Един сицилианец казал: „Полицаите едва ли са способни да хванат такъв бос! Сигурно другите са го предали”. Тези, които не искали да повярват на успеха на полицаите си го обяснявали така: „И между крадците има някакъв морал. И за тях е важна верността. Ако някой е предател, те самите ще се погрижат да го премахнат или пък ако им се стори по- лесно ще го предадат на полицията. Там царува: око за око, зъб за зъб”.


Тази максима от Стария Завет (Изход 21,24) звучи сурово. Исус сам ни казва, че трябва да я заменим с новозаветното, по-съвършено правило. И все пак остава странно за нас, че можем да срещнем такъв принцип в Свещеното Писание. Нали и Старият Закон е от Бога! Може ли да има заповед, която да говори за отмъщение и в същото време да e добра? За да разберем по-добре това, трябва да видим как е възникнал този принцип. В основата му стои стремеж за нещо добро, копнеж за справедливост. Там, където липсват държавни структури или където няма доверие към тях, хората сами си „чистят сметките”. В такава ситуация се намирали евреите, когато излезли от Египет и пътували като бедуини. Тогава това отмъстително право изглеждало единственият начин да се осъществи справедливостта. От практическа гледна точка обаче, то не е било от голяма полза. Ако човек от едно семейство убиел човек от друго, това можело да се поправи само чрез отмъщение. Семейството на убиеца смятало това не за убийство, a за самозащита. Убийството обаче изисквало отмъщение и трябвало да бъде наказано. И така се пораждал един кръг в който семействата се унищожавали взаимно.


В законовата държава отмъщението е забранено. Висшият авторитет има по-големи и по-добри възможности да въведе справедливост, отколкото ние. Авторитетът на държавата, в процеса на историята, става все по-универсален. Преди, съдебната власт била в ръцете на градовете и техните управници. Днес тя е в ръцете на държавата. Хората по света се опитват да наложат по-висш контрол дори върху държавата и затова е създадена организацията на Обединените нации. Дали това е напредък, специалистите ще решат. Хората трябва продължават да се стремят към справедливостта въпреки срещаните неуспехи.


Как да приложим това във всекидневието? Исус казва: „С каквато мярка съдите, с такава ще ви се отмери” (Мт 7, 2). Каква е разликата между Христовите думи и старозаветната максима око за око, зъб за зъб? Никаква!. Въпросът не е дали има, или няма справедливост, а кой я осъществява. Видяхме, че усилието е насочено към установяването на все по-висш и все по-способен авторитет. Християните и всички вярващи хора знаят, че съществува по-висша справедливост, че „Божията мелница меле бавно, но не спира”. Защо да не оставим отмъщението на Бога? Чуваме: „Не се страхувайте, пред Господа никой няма да се скрие!”. От прокурора може и да избягаш, но от справедливостта Божия, не. Християнинът, който не отмъщава, знае, че така правото не е накърнено.


Но има и още една новост: християнинът не отмъщава, но прощава. Дали обаче това не е в противоречие с казаното по-горе? На Бог ще остане да наказва, а на нас да прощаваме? Не правим ли нещо друго, невярно от Бог? Не излиза ли, че опрощението и наказанието се отхвърлят едно друго? Нека се опитаме да разберем проблема по-добре. Обикновено вината се приписва само на един човек. Сторил е нещо, трябва да бъде наказан. Но вината за злото обикновено е споделена. Например да вземем кражбата, която е престъпление. Има деца, които крадат. Но ако знаем, че те са от семейства без приходи и никой няма да им даде нищо, няма ли да си кажем: и ние носим вина за това и нашата вина не е малка.
Социологията говори често за социалната вина, за греха на цялото общество. Нищо ново под слънцето. В Христовото тяло, в Църквата, добрите и лошите дела стоят по някакъв начин заедно. Един за друг се молим и се жертваме. Това, което върши ръката, е за доброто или за лошото на целия човек. Ние сме задължени да прощаваме на другите и по този начин ще простим и на самите себе си. Не отмъщаваме ли на другите, значи, че не отмъщаваме и на самите себе си.


Всичките, дори тези, които не вярват, оценяват моралните закони на Евангелието. Но те винаги ще останат неосъществими, прекалено идеални, ако забравим това, което е най-съществено, което е истинското съкровище, а именно, единението на всички в Христа. Това съзнание по особен начин е нужно в днешното време. Отмъщението не е начин за постигане на справедливостта. Само съзнанието за Божията справедливост и единението в Христа могат да установят мир и справедливост.

отец Яромир Задрапа