Секуларност и цялостно човешко развитие

„Секуларност не означава неутралност: нов път за цялостното развитие на човешката личност”: с тази тема завърши поредицата от срещи за задълбочаване съдържанието на трите важни слова произнесени от Бенедикт ХVІ в Регенсбург, Париж и Лондон. Последната среща, която се проведе на 4 февруари в сградата на Апостолическия Латерански дворец в Рим, бе посветена на словото произнесено от Папата в Лондон по време на апостолическата визита във Великобритания.


Секуларност и неутралитет: две характеристики на нашето време, които обобщават решаващата връзка между религиозното и политическото измерение на съвременното общество. В своето слово пред гражданските власти в Уестиминстърския дворец, Папата призовава вярващите към отговорност и цитира думите на Исус, който приканва всеки да вземе върху себе си собствения си кръст. Но секуларизацията е съвсем друго нещо и не винаги е една отрицателна концепция. Разликата поясни проф. Лоренцо Орнаги, ректор на Католическия университет „Пресвето Сърце”:


„По само себе си секуларизацията не е отрицателна, защото тя даде положителни аспекти също и в отношението на лаичността към религията. Секуларизма е различен и това означава, че е различно онова, което можем да смятаме като идеологически остатъци на секуларизацията. Словото на Папата прави едно концептуално уточнение и ни отвежда до основите, за да можем да доловим положителните и понякога по-добри аспекти на секуларизацията, стремейки се да изоставим най-лошите”.


В центъра на папското слово към британския парламент, произнесено на едно символично място, стои съвременна демократична Великобритания, която олицетворява днешната маргинация на религията от политическата сфера и обществения живот. Феномен, който засяга по-специално християните и народите, исторически предразположени към толерантността. Това предизвиква поместването на религията в личната сфера на индивида: тенденция, която има последствия за модерната демокрация, както посочи монс. Марио Тозо, секретар на Папския Съвет „Справедливост и Мир”:


„По този начин се обезценява демократичната етика, социалния морален консенсус; обезценява се фундамента на правото и на края всяко едно нещо намира място. Дори това, което е своеволно”.


Ето защо ролята на разума в съвременния политически дебат е тази да укрепи основите за разширяването на политическата визия и да предложи плодороден терен за етиката на демокрацията. Демокрация, която днес е в криза: както институционална, така иценностна, но която може да се преодолее. Ето как според монс. Тозо това може да се реализира:


„Тази криза може да се преодолее, ако намерим солидни основи, както многократно посочва Бенедикт ХVІ. Тези солидни основи се намират, свързвайки социалния консенсус към естествения морален закон, който в своите принципи се намира в съвестта на всеки човек, от каквато и да е раса или религия”.


Тук отново се поставя на преден план свидетелството на вярата, което католиците трябва да дадат в лоното на обществото, независимо, че голяма част от него иска да ги изключи или те да действат против собствената си съвест. В този контекст, Бенедикт ХVІ цитира Томас Мор, „на който вярващи и не вярващи се възхищават за интегритета с който следва собствената съвест, дори това да не се харесва на краля, на който е „верен служител”. Примерът на големия човек на вярата и английски статист, бе припомнен от монс. Тозо:

„Томас Мор разпознава един морален закон, преминаващ отвъд положителния закон, установен от краля и неговите министри, който намира своите основи в съвестта. Това означава, че ние трябва да съумеем да дадем на Бог, това което на Бог и на Кесаря, това що е на Кесаря”.


С тази трета среща, приключи поредицата от срещи посветена на най-големите слова на Бенедикт ХVІ. Те бяха повод за препрочитане на думите на Светият Отец, чиято яснота е съществено предположение за действие. Препрочитане на словата, не само за да бъдат разбрани по-добре, а за да се действа по-добре, предимно в един исторически момент в който християните са призвани повече от всякога да дадат най-доброто от себе си във възвестяването на Евангелието. Това е положителния баланс на тези срещи направен от монс. Лоренцо Леуци, директор на отдела за пасторална дейност в университетите към римския викариат:


„Най-доброто заключение е съзнанието, че Бенедикт ХVІ посочва на цялата Църква едно ново християнско присъствие. Но това предполага, че вярващите, които са изживели и които живеят опита от срещата с Христос, трябва да осъзнаят голямата отговорност, която имат не само към самите себе си, но също към обществото. Днешното свидетелство има нужда да бъде укрепено от съзнанието, че възвестяването на Евангелието не означава да се нахлуе в компетенциите на секуларния сват, а да се служи, защото там където достига Евангелието, се изграждат предпоставките за една истинска секуларност, както посочва Папата в своето последно слово в Уестминстърския дворец”.


svt/ rv