Европейската култура

"Европейската култура: произход и перспективи": това бе темата на втората среща от поредицата богословски срещи, посветени на най-важните словата на Бенедикт ХVІ. Срещата се проведе на 28 януари в сградата на Апостолическия Латерански дворец в Рим, а участниците се спряха на словото на Папата произнесено на 12 септември 2008 в “Collège des Bernardis” в Париж.


Търсенето на Бог, което изгради европейската култура и готовността да се вслушваме в Неговото Слово, стои и днес в основата на истинската култура. Това е посланието от словото, което Бенедикт ХVІ произнесе в парижкия “Collège des Bernardis”, историческо място на средновековното монашество. Една “lectio mirabilis”, която изхожда от причините, подтикнали онези хора от средновековието да се оттеглят в манастирите, за да достигне до съвременния човек, вярващ или не, който непрестанно си задава въпроса за Бог. Целта на средновековните монаси бе да намерят окончателните истини, скрити във временните светски истини посредством “quarere Deum”, търсенето на Бог. Ето какво казва за този аспект на папското слово монс. Серджо Ланца, църковен асистент към католическия университет „Пресвето Сърце”:


„Търсенето на Бог е целта на истинското монашество. Това търсене се превръща също в търсене на пътищата, водещи до Него. Но ето, че Словото Божие ни се притичва на помощ и тогава търсенето на Бог и търсенето на Словото и нейното значение се вплитат. „L’amour de l’être” и “L’amour de Dieu”, представляват един единствен път. Това е темата за срещата на вярата с разума”.


Слово, което човек трябва да се научи да долавя не само посредством Свещеното Писание, но също чрез думите на светските науки. Една култура на Словото, която предполага формирането на разума посредством ерудицията, с крайната цел да служи на Бог. Но Словото не може да се абстрахира нито от неговото тълкуване – как се прилага в общностите в които е живяно – нито от Духа, който дава на Словото свобода и живот, поставяйки по този начин една граница както на субективното своеволие, така и на фундаментализма, както пояснява проф. Джузепе Дала Торе, ректор на Свободния университет „Успение Богородично” (LUMSA) в Рим:


„Две са големите опасности, които се представят пред съвременния човек. Преди всичко индивидуализма, който не взима под внимание Словото, поставя обективни ограничения и следователно се превръща в своеволие. От друга страна стои фундаментализма, който е другата крайност. Днес, когато говорим за фундаментализъм, мислим винаги за исляма, но също и ние имаме нашите фундаментализми, които са идеологически. „Фундаментализма” означава да не взимаме под внимание Словото Божие и оттук свободата, създавайки по този начин ограничения за човека”.


Ето защо да се търси днес Бог не е по-малко необходимо от вчера. От друга страна възпрепятстването на Словото Божие да ни достигне, означава капитулация на човешкия разум и отказ от неговите най-възвишени възможности. В този контекст кардинала викарий Агостино Валини посочи:


„По своето естество Словото Божие е освобождаващо, защото изхождайки от човешкото сърце му помага да открие истината и да се отвори за Господ, който го търси. Това не може да не доведе човека, до неговата истинска същност”.


svt/ rv