2011-02-16 15:54:08

Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Свети Йоан Кръстни посочва сигурния път към светостта


Светостта не е „привилегия за малцина”, а път към който сме призвани да вървим всички. Това, което прави душата „чиста и свободна” е премахването на всяка „безпорядъчна зависимост от материалните неща”. Това посочи Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа по време на генералната аудиенция в Аула Павел VІ, която посвети на Свети Йоан Кръстни, голям мистик от ХVІ век и приятел на Света Тереза Авилска. Папата насочи вниманието си на живота на испанския Светец, като по-специално се спря на духовното поучение на „мистичния учител” и реформатор на кармелитаните. Неговата доктрина, отбеляза Светия Отец, посочва „един сигурен път за достигането на светостта: съвършенството към което Бог призовава всички”.


Свети Йоан Кръстни, посочи Бенедикт ХVІ, ни учи, че да следваш Исус „не е тежест”, а е светлината, която всекидневно ни помага в живота. Папата припомни, че живота на испанския Светец не бе „полет из мистичните облаци”, а много труден, „практичен и конкретен”. Ето защо, опита на Свети Йоан Кръстни е „пример за всички нас, а не само за малко избрани души”:


Ако човек притежава голяма любов, то тя му дава крила и понася много по-лесно всички тревоги в живота, защото носи в себе си една голяма светлина. Тази светлина е вярата: да бъдеш обичан от Бог и да позволиш на Бог да те обича в Исус Христос”.


Светостта, подчерта Бенедикт ХVІ, не е наше дело, а отваряне на душата ни към Божията светлина, за да може нашия живот да се преобрази. Светостта означава преди всичко да позволим на Бог да ни обича, прибави Папата:


Нека се молим на Господ, за да ни помогне да намерим тази светост и да позволим на Бог да ни обича, защото това е призванието на всички нас и истинското изкупление”.


Бенедикт ХVІ се спря на живота на Свети Йоан Кръстни, белязан от страдания, трудности и неразбирателства, които преодолява винаги с непоклатимото си доверие в Господ. Светият Отец припомни духовното приятелство на Светеца с Тереза Авилска с която реформира кармелитанския орден и изброи най-важните творби на Светеца: „Изкачване към Кармилската планина”, „Тъмна нощ”, „Духовен химн” и „Живият пламък на любовта”. Тези текстове са придружени от един прогресивен път на пречистване на душата, за да се възкачи на върха на християнското съвършенство, символизиран с Кармилската планина:


Това пречистване е предложено като път, който човек поема с божествената помощ, за да освободи душата от всяка привързаност или обич противни на Божията воля. Пречистването, което трябва да бъде цялостно, за да се достигне до общението с Бог, започва с живота на сетивата и продължава с живота на трите богословски добродетели: вяра, надежда и любов, които пречистват намеренията, паметта и волята”.


В своята творба „Тъмна нощ”, отбеляза Папата, Свети Йоан Кръстни описва един „пасивен” аспект, който е Божията намеса в процеса на „пречистване на душата”. „Само с човешките усилия – подчерта Бенедикт ХVІ – не може да се достигне до дълбоките корени на влеченията и лошите привички на човек: те могат само да ги обуздаят, но не и да ги изкоренят”. От друга страна, това което прави душата чиста и свободна е „премахването на всяка безпорядъчна зависимост от материалните неща”:


Дългият и труден процес на пречистване изисква лично усилие, но истинското главно действащо лице е Бог: всичко онова, което човек може да направи е да се предразположи, да се отвори за божествената дейност и да не я възпрепятства. Като живее богословските добродетели, човек се издига и дава стойност на своите усилия. Израстването във вярата, надеждата и любовта върви редом до делото на пречистване и прогресивното единение с Бог, до преобразяването в Него”.


Когато тази цел се достигне, отбеляза Бенедикт ХVІ, „душата се потапя в живота на Триединния Бог”, за да обича Бог със „същата любов с която Той я обича, защото я обича в Светия Дух”. Ето защо, завърши Светия Отец, Свети Йоан Кръстни твърди, че „не съществува истинско единение на любов с Бог, ако не се достигне Триединното единение”.


В поздравите към поклонниците присъстващи във ватиканската аула, Папата се обърна към сестрите „Мисионерки на милодърдието”, като им благодари за тяхното „радостно християнско свидетелство в различните континенти на земята, по примера на тяхната незабравима основателка Майка Тереза от Калкута”. Бенедикт ХVІ се обърна и към регионалните координатори на Апостолата по морето, по повод конгреса организиран от Папския Съвет за Пасторална дейност сред мигрантите и странстващите, насърчавайки ги да „намерят подходящи пасторални решения за проблемите на моряците и техните семейства”.


svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.