Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Свети Йоан Кръстни посочва сигурния път към
светостта
Светостта не е „привилегия за малцина”, а път към който сме призвани да вървим всички.
Това, което прави душата „чиста и свободна” е премахването на всяка „безпорядъчна
зависимост от материалните неща”. Това посочи Бенедикт ХVІ в своята катехистична беседа
по време на генералната аудиенция в Аула Павел VІ, която посвети на Свети Йоан Кръстни,
голям мистик от ХVІ век и приятел на Света Тереза Авилска. Папата насочи вниманието
си на живота на испанския Светец, като по-специално се спря на духовното поучение
на „мистичния учител” и реформатор на кармелитаните. Неговата доктрина, отбеляза
Светия Отец, посочва „един сигурен път за достигането на светостта: съвършенството
към което Бог призовава всички”.
Свети Йоан Кръстни, посочи Бенедикт ХVІ,
ни учи, че да следваш Исус „не е тежест”, а е светлината, която всекидневно ни помага
в живота. Папата припомни, че живота на испанския Светец не бе „полет из мистичните
облаци”, а много труден, „практичен и конкретен”. Ето защо, опита на Свети Йоан Кръстни
е „пример за всички нас, а не само за малко избрани души”:
„Ако
човек притежава голяма любов, то тя му дава крила и понася много по-лесно всички тревоги
в живота, защото носи в себе си една голяма светлина. Тази светлина е вярата: да бъдеш
обичан от Бог и да позволиш на Бог да те обича в Исус Христос”.
Светостта,
подчерта Бенедикт ХVІ, не е наше дело, а отваряне на душата ни към Божията светлина,
за да може нашия живот да се преобрази. Светостта означава преди всичко да позволим
на Бог да ни обича, прибави Папата:
„Нека се молим на Господ,
за да ни помогне да намерим тази светост и да позволим на Бог да ни обича, защото
това е призванието на всички нас и истинското изкупление”.
Бенедикт
ХVІ се спря на живота на Свети Йоан Кръстни, белязан от страдания, трудности и неразбирателства,
които преодолява винаги с непоклатимото си доверие в Господ. Светият Отец припомни
духовното приятелство на Светеца с Тереза Авилска с която реформира кармелитанския
орден и изброи най-важните творби на Светеца: „Изкачване към Кармилската планина”,
„Тъмна нощ”, „Духовен химн” и „Живият пламък на любовта”. Тези текстове са придружени
от един прогресивен път на пречистване на душата, за да се възкачи на върха на християнското
съвършенство, символизиран с Кармилската планина:
„Това пречистване
епредложено като път, който човек поема с божествената помощ, за да
освободи душата от всяка привързаност или обич противни на Божията воля. Пречистването,
което трябва да бъде цялостно, за да се достигне до общението с Бог, започва с живота
на сетивата и продължава с живота на трите богословски добродетели: вяра, надежда
и любов, които пречистват намеренията, паметта и волята”.
В
своята творба „Тъмна нощ”, отбеляза Папата, Свети Йоан Кръстни описва един „пасивен”
аспект, който е Божията намеса в процеса на „пречистване на душата”. „Само с човешките
усилия – подчерта Бенедикт ХVІ – не може да се достигне до дълбоките корени на влеченията
и лошите привички на човек: те могат само да ги обуздаят, но не и да ги изкоренят”.
От друга страна, това което прави душата чиста и свободна е „премахването на всяка
безпорядъчна зависимост от материалните неща”:
„Дългият и труден
процес на пречистване изисква лично усилие, но истинското главно действащо лице е
Бог: всичко онова, което човек може да направи е да се „предразположи”,
да се отвори за божествената дейност и да не я възпрепятства. Като живее богословските
добродетели, човек се издига и дава стойност на своите усилия. Израстването във вярата,
надеждата и любовта върви редом до делото на пречистване и прогресивното единение
с Бог, до преобразяването в Него”.
Когато тази цел се достигне,
отбеляза Бенедикт ХVІ, „душата се потапя в живота на Триединния Бог”, за да обича
Бог със „същата любов с която Той я обича, защото я обича в Светия Дух”. Ето защо,
завърши Светия Отец, Свети Йоан Кръстни твърди, че „не съществува истинско единение
на любов с Бог, ако не се достигне Триединното единение”.
В поздравите
към поклонниците присъстващи във ватиканската аула, Папата се обърна към сестрите
„Мисионерки на милодърдието”, като им благодари за тяхното „радостно християнско свидетелство
в различните континенти на земята, по примера на тяхната незабравима основателка Майка
Тереза от Калкута”. Бенедикт ХVІ се обърна и към регионалните координатори на Апостолата
по морето, по повод конгреса организиран от Папския Съвет за Пасторална дейност сред
мигрантите и странстващите, насърчавайки ги да „намерят подходящи пасторални решения
за проблемите на моряците и техните семейства”.