Италия: "Ден на живота"

По традиция, всяка първа неделя на месец февруари Католическата църква в Италия отбелязва „Денят на живота” с който се подчертава основната ценност на човешкото съществувание и се приканва цялата общност от вярващи да закриля всяка фаза на човешкия живота - от зачатието до естествения му край. „Възпитание в пълнотата на живота” е темата на посланието на Постоянния епископски съвет за Деня за живота 2011, което в своя увод цитира Писмото на Бенедикт ХVІ до Римския диоцез в което призовава за неотложната необходимост от възпитание (21 януари 2008).


В него Папата отбелязва, че в основата на кризата във възпитанието стои една криза на доверие в живота: криза – прибавят епископите – потвърдена от всекидневните хроники за нечувано насилие, като се започне от отнемането на живота в различните му стадии и се стигне до изоставянето на възрастните хора, отговорността в пътнотранспортните произшествия и на работното място. Самата култура на живота изглежда изнемощяла от съществуващите привички на съвременното общество. „Когато се изгуби чувството за Бог, човек загубва себе си. Както казва пасторалната конституция за Църквата “Gaudium et Spes”: „забравата за Бог, изпразва човека от неговата същност”.


Ето защо е необходим един „културен завой”, който да бъде задействан в един подходящ църковен контекст и с подкрепата на целенасочени законови намеси. Необходимо е да се разпространи един нов хуманизъм, който да възпита всеки човек, особено младите поколения, да гледат на живота като на най-възвишения дар, който Бог направи на човечеството. За тази цел документа цитира откъс от Посланието на Йоан Павел ІІ за Световния Младежки Ден 2001: „Човек е създаден наистина за това що е велико, за безкрайното. Най-голямото желание на живота е знак на факта, че ни е създал Той, че носим Неговия „отпечатък”. Бог е живот и затова всяко създание се стреми към живота; по специален и уникален начин човешката личност, създадена по образ Божи, се стреми към любовта, радостта и мира.


Силата на любовта – посочват още епископите – дарява пълнота на смисъла на живота и се превежда в дух на саможертва, загриженост и близост. Свидетелство за това са семействата, който се грижат за своите възрастни роднини и младоженците благоразположени към идването на новия живот, независимо трудните житейски ситуации. Придружаването на младите поколения в човешкото и духовно израстване вижда на първо място родителите като нежни и търпеливи водачи, често подпомогнати от бабите и дядовците, които са мъдри експертни възпитатели. До семейната педагогическа дейност стой тази на свещениците, които изразяват бащинството на Бог към малките и бедните, но също и дейността на учителите, посветили се във въвеждането на поверените им младежи в тайната на живота.


За да разцъфне отново живота – завършва Посланието на епископите – е необходимо „стремежа за братски отношения, поставен в сърцето на всеки човек, да бъде озарен от съзнанието за безвъзмездността на един толкова голям дар”. От това ще последва приемането на един начин на живот, характеризиран от усилията за себеотдаването за другите, превръщайки се в хвалебствен химн и послание за надежда.


svt/ rv