Папата призовава вярващите да свидетелстват присъствието на Христос сред болните и
страдащите
„В мисионерските територии, където борбата с болестите е най-спешна, християнските
общности трябва свидетелстват присъствието на Христос сред страдащите." Това е мисионерско
молитвено намерение на Бенедикт XVI за месец февруари. Тема на която Папата често
се спира. Когато сме подложени на изпитание от злото и молитвите ни изглеждат сякаш
напразни “ казва Светият Отец, “отговорите, които търсим ще намерим в Евангелието”.
През целия си земен живот Исус винаги остава близо до човешкото страдание.
Изцеляването на болни заема голяма част от публичното му мисия. При него водят болни,
сакати, слепи и прокажени,– една верига от болки и страдания, много често живени
в социалната изолация, и видени като резултат от личен грях или този на предците ни
( виж Йоан 9: 2). Свети Августин обича да нарича Исус "скромният лечител", който
прекосява света вършейки добро и лекувайки болестите.
Бенедикт XVI казва: "Въпреки
че болестите са част от човешкия опит, не можем да свикнем с тях, не само защото те
често са наистина тежки и сериозни, но най-вече, защото ние сме създадени за живот,
за животa в пълнота. С право нашите "вътрешни инстинкти" ни насочват да мислим за
Бог като пълнотата на живота, като вечен и съвършен живот "(Ангел Господен, 8 февруари
2009 г.).
Понякога болката и безпомощността, причинени от болеститe, могат
да падлажат на изпитание вярата. Вярващите са длъжни да помогнат на своите братя да
намерят смисъл на страданието в кръста на Исус Христос и да продължават да се молят
за Божията благодат "да знаят как да страдат". Ние трябва да бъдем за тях близостта
на Бог в тяхната болка.
На въпросите, които повдига болестта, Бог отговаря
в Исус Христос: "Бог, чието лице Той самият ни разкри, е Бог на животa, освобождаващ
ни от всяко зло. Знаци за силата на Неговата любов са изцеленията, които извършва:
по този начин показва, че Царството Божие е близо, възстановявайки мъже и жени в пълнотата
и целостта на духа и тялото им" ( XVI, пак там.).
Тези физически изцеления
обаче, не са самоцелни. Те са знаци говорещи за необходимостта от едно по-дълбоко
изцеление. Най-сериозното заболяване, което сполетява хората от всички времена е отсъствието
на Бог, който е извор на истината и на любовта. В Христос Бог стана добрият самарянин
за нас. Чрез Въплъщението Той стана "нашият ближен", който като Добрият пастир ни
пое върху раменете си и ни доведе в страноприемницата, символ на Църквата. Той изцели
раните ни с маслото от тайнствата, и възстанови здравето ни.
Говорейки за пълното
значение на служението на Христос, Папата казва: "само помирението с Бог може да ни
даде истинско изцеление и истински живот, защото живот без любов и истина не би бил
живот. Царството Божие е именно наличието на истината и любовта и така е изцеление
в дълбочината на нашето същество. От това може да се разбере защо Неговото проповядване
и изцеленията който извършва винаги вървят ръка за ръка: те съставят едно единствено
послание на надежда и спасение "(Бенедикт XVI, пак там. ).
Служението на Христос
продължава в Църквата. Тя продължава да изцерява човека с благодатта на тайнствата,
чрез хиляди благотворителни дейности, облекчава болката на страдащите бидейки за тях
любящото присъствие на Бога. Нека се молим за всички тези християни - свещеници, богопосветени
и миряни - които се грижат за болните във всички части на света, продължавайки така
да бъдат ръцете и Сърцето Христови за своите братя и сестри в мисионерските страни.
"Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили"
(Мат. 25, 40).