Папата към членовете на Върховния апостолически трибунал: правосъдие в името на съгласието
и помирението
Съгласуването по спорните въпроси с думи и действия, вдъхновени от християнското милосърдие
е възможно и в съдебната зала. Тази трябва да бъде върховна цел на Върховния апостолически
трибунал в чиято компетенция влиза дейността на локалните, диоцезалните и интердиоцезалните
трибунали. Това подчерта Папата на аудиенцията за епископи, кардинали и юристи работещи
в максималната правосъдна инстанция на Светия Престол, които прие по повод пленарното
заседание на ватиканското ведомство.
Бенедикт ХVІ изтъкна главната характеристика
на Върховния апостолически трибунал: „координираната и търпелива” дейност в името
на коректно и действащо правосъдие, особено при случаите с анулиране на църковни бракове.
„Там където законно се появяват съмнения за валидността на сключения църковен брак
е необходима проверката на основанията”, посочи Папата.
Именно тук Бенедикт
ХVІ насочи внимание към инструкцията Dignitas connubii, която разглежда анулирането
на църковните бракове и всички „необходими форми”, за да може тези процеси да бъдат
разгледани на териториално ниво по „най-бърз и сигурен начин”, като същевременно се
има предвид „справедливите изисквания” и се избягват ”усложненията”.
Другата
препоръка на Папата бе в още една „деликатна” сфера: разглеждането на евентуалните
спорни въпроси между отделните ватикански институции и конфликта за техните компетенции.
„Ако е вярно, че несправедливостта трябва да бъде посрещната с духовното оръжие на
молитвата, милосърдието, прошката и покаянието – каза Папата – също така е вярно,
че в някои случаи не може да бъде изключена възможността и необходимостта тя да бъде
посрещната с процесуални средства. Те са местата за диалог, които водят към съгласието
и помирението”.
Развоя на един процес също трябва да има висока цел, допълни
Папата: „възстановяването на църковното единение, което единствено води до „истинския
мир и съгласие”: „Вътрешният мир и желанието за сътрудничество на вярващите в мисията
на Църквата произлизат от възстановеното съзнание за пълното развитие на собственото
призвание”.