Сретение Господне. Бенедикт ХVІ към богопосветените: ярко християнско свидетелство
срещу маргинализацията на религията
Библейската сцена на представянето на Исус пред Господа в ерусалимския храм (Лук
2,22)е красноречива икона на пълното отдаване на богопосветените в Църквата и света,
но също и знак за „ярко християнско свидетелство” в съвременното общество, белязано
от „прогресивната маргинаризация на религията”. Това заяви Бенедикт ХVІ в проповедта
си на първата вечерна молитва, която отслужи в базиликата Свети Петър на празника
Сретение Господне и по повод Деня на богопосветения живот. Папата припомни, че този
Ден е учреден от Божия раб Йоан Павел ІІ, а в своето размишление посочи три важни
характеристики на богопосветения живот.
На първо място светлината, тъй
като чрез Христос тя озарява Мария и Йосиф, Симеон и Анна, а чрез тях се разпространява
на всички. „Учителите на Църквата свързват това озаряване с духовния път, а богопосветения
живот изразява този път като “filocalia” - любовта към божията красота, отражение
на доброто”. Светлината на тази красота сияе в Христовия лик:
"Църквата
Го съзерцава, за да се утвърди във вярата и не се обърка пред обезобразения Му лик
на Кръста”. Това е светлината, която разпространява Въплътеното Слово за всеки богопосветен
и е знак и пророчество за общността и за света”.
На второ място
евангелския разказ показва пророчеството, дар на Светия Дух, посочи Папата. Съзерцавайки
Малкия Исус, Симеон и Ана „виждат Неговата смърт и възкресение за спасението на всички
и известяват тази тайна като всеобщо спасение”. Богопосветеният живот е призван да
свидетелства това пророчество, което има двойнствен характер, посочи Папата: „съзерцателен
и действен”, което означава че „богопосветените трябва да изразяват примата на Бог
и страстта към Евангелието, прилагано като форма на живот и известявано на бедните”:
„Истинското
пророчество се ражда от Бог и от приятелството с Него”, подчерта Папата, но най-вече
от внимателното слушане на Неговото Слово в различните исторически обстоятелства”.
По този начин богопосветените ежедневно стават израз на „вече присъстващото и действащо
Евангелие и Божието Царство”.
Мъдростта е третата характеристика, която
се отразява в библейския разказ за Представянето на Исус в храма, чрез Симеон и Ана.
Това е мъдростта от един „изцяло отдаден живот в търсене на лика, знаците и волята
на Бог”, посочи Бенедикт ХVІ. Живот, посветен на слушане и известяване на Божието
Слово. Богопосветения живот е „видим знак за търсенето на Божия лик в Църквата и в
света”, каза Папата, а богопосветеният „радостно и усърдно” свидетелства това със
своя живот:
„Богопостевеният живот се ражда от слушането на Божието
Слово и приемане на Евангелието като норма за живот. Животът по примера на целомъдрения,
беден и послушен Христос е действена екзегетика на Божието Слово”.
Папата
положи богопосветения живот в съвременния контекст на „развитите общества”, често
белязани от „радикален плурализъм”, „прогресивна маргинализация на религията в обществената
сфера” и от един „релативизъм, който засяга основните ценности”. Оттук и призива на
Папата към всички богопосветени:
„Посредством мъдростта на вашия живот
и с вяра в неизчерпаемите възможности на истинското възпитание и интелигентност,
стремете се да ориентирате съвременните мъже и жени към добрия евангелски живот”.