2011-02-02 18:50:43

Сретение Господне. Бенедикт ХVІ към богопосветените: ярко християнско свидетелство срещу маргинализацията на религията


Библейската сцена на представянето на Исус пред Господа в ерусалимския храм (Лук 2,22)е красноречива икона на пълното отдаване на богопосветените в Църквата и света, но също и знак за „ярко християнско свидетелство” в съвременното общество, белязано от „прогресивната маргинаризация на религията”. Това заяви Бенедикт ХVІ в проповедта си на първата вечерна молитва, която отслужи в базиликата Свети Петър на празника Сретение Господне и по повод Деня на богопосветения живот. Папата припомни, че този Ден е учреден от Божия раб Йоан Павел ІІ, а в своето размишление посочи три важни характеристики на богопосветения живот.


На първо място светлината, тъй като чрез Христос тя озарява Мария и Йосиф, Симеон и Анна, а чрез тях се разпространява на всички. „Учителите на Църквата свързват това озаряване с духовния път, а богопосветения живот изразява този път като “filocalia” - любовта към божията красота, отражение на доброто”. Светлината на тази красота сияе в Христовия лик:

"Църквата Го съзерцава, за да се утвърди във вярата и не се обърка пред обезобразения Му лик на Кръста”. Това е светлината, която разпространява Въплътеното Слово за всеки богопосветен и е знак и пророчество за общността и за света”.


На второ място евангелския разказ показва пророчеството, дар на Светия Дух, посочи Папата. Съзерцавайки Малкия Исус, Симеон и Ана „виждат Неговата смърт и възкресение за спасението на всички и известяват тази тайна като всеобщо спасение”. Богопосветеният живот е призван да свидетелства това пророчество, което има двойнствен характер, посочи Папата: „съзерцателен и действен”, което означава че „богопосветените трябва да изразяват примата на Бог и страстта към Евангелието, прилагано като форма на живот и известявано на бедните”:


Истинското пророчество се ражда от Бог и от приятелството с Него”, подчерта Папата, но най-вече от внимателното слушане на Неговото Слово в различните исторически обстоятелства”. По този начин богопосветените ежедневно стават израз на „вече присъстващото и действащо Евангелие и Божието Царство”.


Мъдростта е третата характеристика, която се отразява в библейския разказ за Представянето на Исус в храма, чрез Симеон и Ана. Това е мъдростта от един „изцяло отдаден живот в търсене на лика, знаците и волята на Бог”, посочи Бенедикт ХVІ. Живот, посветен на слушане и известяване на Божието Слово. Богопосветения живот е „видим знак за търсенето на Божия лик в Църквата и в света”, каза Папата, а богопосветеният „радостно и усърдно” свидетелства това със своя живот:


„Богопостевеният живот се ражда от слушането на Божието Слово и приемане на Евангелието като норма за живот. Животът по примера на целомъдрения, беден и послушен Христос е действена екзегетика на Божието Слово”.


Папата положи богопосветения живот в съвременния контекст на „развитите общества”, често белязани от „радикален плурализъм”, „прогресивна маргинализация на религията в обществената сфера” и от един „релативизъм, който засяга основните ценности”. Оттук и призива на Папата към всички богопосветени:


„Посредством мъдростта на вашия живот и с вяра в неизчерпаемите възможности на истинското възпитание и интелигентност, стремете се да ориентирате съвременните мъже и жени към добрия евангелски живот”.


dg/ rv










All the contents on this site are copyrighted ©.