Заедно в светостта: католици и методисти подготвят съвместни документи
Само преди броени дни завърши 103-то издание на Молитвената Осмодневница за християнско
единение, чиято тема тази година бе избрана от християнската общност на Църквата-майка
в Ерусалим: "Постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението
и в молитвите" (Деян. 2,42). Несъмнено това е важна инициатива за хрстияните по време
на която те могат да се обединят духовно. Но тя е също и повод да се направи обзор
на постигнатите резултати в официалния и неофициалния диалог на Католическата църква
с нейните икуменически партньори.
2010 година бе положителна за развитието
на отношенията между Католическата и Методистката църква, белязани от разговори, срещи
и визити на официални делегации на двете църкви, припомня в обширна статия ватиканския
"Осевраторе Романо". Преди всичко за работата на редовните сесии на смесената международна
католическо-методистка Комисия, които се провеждат на всеки пет години след Втория
Ватикански събор.
През 2010 година срещата на смесената комисия се проведе
през ноември във Фулда, Германия и бе петата и последна от този етап на разговорите
между двете Църкви. Съпредседатели бяха от католическа страна епископ Майкъл Ернест
Путни, а от методистка преподобен Грегори Вайнврайт. На тази сесия комисията насочи
вниманието си към основната тема, развита по време на предишните срещи, носеща заглавието
“Да срещнем Христос Спасителят: Църквата и Тайнствата”. Тя разглежда пасхалната тайна
в отношение на тайнствата Кръщение, Евхаристия и Свещенство.
В настоящия
момент членовете на комисията са подготвят документ в който ще изразят своето заключително
мнение от срещата. Очаква се текстъкт да бъде представен на срещата на Световния Методистски
Съвет, който ще се проведе в Дърбън през 2011, а същевременно и на Католическата църква,
чрез Папския Съвет за християнско единение и Конгрегацията за Доктрината на вярата.
Освен
този документ, смесената комисия подготвя и друг документ: „Заедно в светостта: четиридесет
години от методистко-католическия диалог”, който обобщава резултатите от диалога между
двете Църкви от неговото начало, започнал непосредствено след Втория Ватикански събор.
В различни аспекти, този съвместен документ, прилича на документа „Harvesting the
fruits” на кард. Валтер Каспер, който събира плодовете от документите, публикувани
в края на всеки петгодишен етап от диалога, подчертавайки постигнатите важни договорености,
но също и въпросите нуждаещи от задълбочаване в бъдеще.
Неофициалните контакти
също заемат важно място в диалога между католици и методисти. През 2010 г. подобни
инициативи бяха многобройни, като се започне от редовните срещи с преподобен Тревор
Хогард, ректор на методистката църква в Понте Сант Анджело и отговарящ за отношенията
между Методистката църква в Европа и Папския Съвет за насърчаване на християнското
единение. Освен това на 6 юли м.г. новият генерален секретар на Съвета на методистките
църкви в Латинска Америка и Карибските острови, посети Папския Съвет за насърчаване
на християнското единение, където проведе разговори за връзките с Католическата църква
в Латинска Америка. На 13 септември ватиканското ведомство прие Роберт Грибен, декан
на Обединения Факултет по Богословие към университета в Мелбърн.
Въпреки
напредъка в диалога, посочва ватиканския официоз, трябва да се признае, че икуменическите
отношения на Католическата църква с Англиканската и Методистката църква преминават
доста труден етап в който действията на нейните партньори поставят под въпрос постигнатите
в миналото договорености и правят проблематични перспективите за икуменическия напредък.
Въпреки това, Папския Съвет за насърчаване на християнското единение гледа с вяра
към бъдещето и потвърждава поетите задължения в напредването по пътя на икуменизма,
защото не само личните отношения с двете Църкви са много добри, но съществува силен
дух на сътрудничество на различни нива.
Бенедикт ХVІ признава "тесните
връзки" с икуменическите партньори в словото си, произнесено миналата година в Уестминстърското
абатство и пожела "изградените братски отношения, започнатия диалог и надеждата, която
ни води, да ни дадат силата и да ни посочат посоката по нашия общ път”. Папата подчерта
също важната роля на икуменическото общение и посочи основното задължение за всички
християни: „В едно общество, ставащо все по-безразлично и дори враждебно към християнското
послание, всички сме призовани още повече да свидетелстваме радостно и убедително
надеждата, която е в нас (1Пт, 3,15) и да представим Възкръсналия Господ, като отговор
на дълбоките въпроси и духовни нужди на мъжете и жените от нашето време”.