Документите от Втория Ватикански събор на български език

Документите от Втория Ватикански Събор излязоха на български език в превод на Ирен Кръстева. За пръв път пълното съдържание на документите е достъпно за българската публика, именно в годината, когато се навършват 20 години от дипломатическите отношения между Светия Престол и България. Предстaвянето на сборника се очаква през пролетта, когато личният секретар на Папа Йоан ХХIII, монс. Лорис Каповила, ще бъде поканен за да представи сборника и да разкаже за Втория Ватикански Събор. Повече за публикацията научаваме от Десислава Попов, която разговаря с редактора на сборника, отец Петко Вълов:


*********
Изданието се състои от 636 страници, а съдържанието му включва: Словото на папа Йоан XXIII при тържественото откриване на Събора, Посланията на Събора до човечеството, Апостолическо писмо за закриване на Икуменическия събор. Конституциите на Събора , сред който са: Конституция за Светата литургия (Lumen Gentium), Догматична конституция за Божественото откровение (Dei Verbum), Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят (Gaudium et spes). В съдържанието можем да открием Декретите на Събора: Декрет за средствата за социална комуникация (Inter mirifica), Декрет за Източните католически църкви (Orientalium Ecclesiarum), Декрет за икуменизма (Unitatis redintegratio), Декрет за пастирската служба на епископите (Christus Dominus, Декрет за обновлението на монашекия живот (Perfectae caritatis), Декрет за подготвката на свещеницие (Optatam totius), Декрет за апостолството на миряните Apostolicam actuositatem), Декрет за мисионерската дейност на Църквата (Ad Gentes divinitus), Декрет за служението и живота на презвитерите (Presbyterorum Ordinis). Сборникът съдържа и трите декларации: Декларация зя християнското възпитание (Gravissimum edcationis), Декларация за отношението на Църквата с нехристиянските религии (Nostra aetate), Декларация за религиознта свобода (Dignitatis humanae).


Отец Вълов, какво е значението на публикацията на сборника?
„Този превод на документите на Втория Ватикански събор трябваше много отдавна да излезе, най-малкото затова, че вече преведените на български Катехизис на католическата църква и повечето енциклики на Папата съдържат в по-голямата си част цитати от Втория Ватикански събор. Преводът е дело на Ирина Кръстева, преподавател по теоритя на превода в Софийския университет „Климент Охридски” с много награди в Рим, френската академия и др. Смятам, че тя добре се е справила с тази нелека задача, най-вече заради богословската терминология, която е западна и не съществува на български, а е дошла през гръцкия език и православната традиция. Затова и на много думи трябваше да се търси най-близкия еквивалент, за да бъде понятно за българския читател.


Какъв е съвременния прочит на тези ватикански документи публикувани почти преди половин век?
Този ватикански събор е важен не само за студентите по богословие, включително и православния факултет, на които нерядко им се налага да пишат писмени работи по тези въпроси, а сега могат да бъдат улеснени от този сборник. Накрая в тома има азбучен указател по теми, което позволява да се види мнението на Църквата по определен въпрос. Това е един събор, който на Запад, не само в богословската литература, се нарича Съборът, с главна буква, което от само себе си говори за неговото значение. Един Събор, който се опитва да доближи Църквата до реалния живот с неговите въжделенията и проблеми. Той е валиден най-вече за латинския обред в Римокатолическата църква и бе необходим за извършването на реформа, докато на Изток не се е налагало това. Например, в литургичното служение на Изток винаги е имало съслужение на много свещеници в една литургия, докато на Запад тя се е извършвала само от един свещеник на един олтар и затова в църквите и базиликите са строени много олтари, за да може да има място за всеки свещеник. Освен това Втория ватикански събор разказва за нашата вяра и онова в което вярва Църквата. Той е изключително позитивен, тъй като за първи път сентенциите на един събор не завършват с анатема срещу „врагове” , а търси общото, не само с християните, а и с другите религии, света и цялото човечество. Това е много ценно, защото това е ново отношение към света. Преди това Църквата винаги се е защитавала – ако се погледне само периода на модернизма, тя винаги се е чувствала заобиколена от врагове, а чрез този Събор погледа на Църквата към света е много по-позитивен. В това число и икуменизма или началото на едно друго отношение към другите вероизповедания. Стремежът е да се търси общото и онова което сближава, за да може да се работи заедно, а не различията, както в миналото, когато всеки се вкопчваше за своето, държейки че това единствената истина”.


За Радио Ватикана Десислава Попов