Вярата в ежедневието: Какво ще се случи ако забравим за Бог

Може да се случи така, че човечеството да забрави Бог, а човека “да поеме по обратния път и се трансформира в едно хитроумно животно”, казва немският католически богослов Карл Ранер. В безумието на нашето ежедневие със сигурност съществува опасността да станем глухи и невнимателни към присъствието на Бог. Но дори и да забравим това присъствие, Бог не ще ни забрави никога. Ако Го забравим, Бог ще престане да е част от нашето ежедневие. Ще живеем така, сякаш Бог не съществува. Но понякога Той ще взема връх над нас, както например когато останем поразени пред красотата на един пейзаж или когато прекрасна музика докосне дълбоко душата ни, или пък когато произведението на един велик художник отвори сърцето ни към мистерията на трансцедентното. За определен период от време бихме могли да живеем добре дори без Бог. Но рано или късно нещо ще започне да ни липсва. Бях духовен ръководител на един човек който беше важна клечка в индустриалната сфера. В продължение на 15 години не беше ходил на църква нито се беше интересувал от Бог. За него кариерата му беше по-важна. Разказа ми, че не чувствал липсата на Бог през тези 15 години. Но нещо го притеснявало, едно постоянно растящо безпокойство, извън и вътре в него. То било толкова силно и явно, че една позната му казала: “с твоето постоянно безпокойство ще свършиш в психиатрията”. И така той започнал да търси. Това търсено го доведе до нас в манастира. Той остана поразен от литургията и от знанието, криещо се дълбоко в сърцето му, че Бог съществува и че го вика.


Когато забравим за Бог, забравяме най-вече за себе си. Преставаме да живеем според вътрешната си същност. Живеем по един повърхностен начин. Запълваме празнотата в себе си с безумие. За определено време може да се живее така, но рано или късно, празнотата ще стане явна.


Много хора не знаят какво им липсва или че нещо им липсва, защото винаги са заети с нещо друго. Но можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни напомни за Себе си, когато Го забравим. Може да се случи в резултат на една среща, на една дума, която ни впечатлява, или в едно дълбоко изживяване, което не можем да опишем по друг начин, освен като трансцедентно преживяване на една мистерия и в крайна сметка на Бог. Трябва само да сме внимателни за подобно преживяване в живота ни.


По Анселм Грюн, Бистра Пищийска