Бенедикт ХVІ за Холокоста: никога повече насилие и унижаване на човешкото достойнство

На 27 януари международната общност отбелязва Деня в памет на жертвите на Холокоста, учреден през 2005 от ООН. В честванията по повод 66-та годишнина от освобождаването на най-големия концентрационен лагер Освиенцим, участват президентите на Германия и Полша, Кристиян Вулф и Бронислав Коморовски, а в Бундестага Деня се отбелязва със специална церемония.


„Холокоста посочва на човечеството да се замисли над непредвидимото могъщество на злото, когато завоюва човешкото сърце”: това е една от многобройните мисли на Бенедикт ХVІ изразени в неговия понтификат за тази човешка трагедия. През 2006 лично посети концентрационния лагер Освиенцим, където заяви:


„Да се произнесе слово на това място на ужаса, натрупало престъпления срещу Бога и човека и нямащо равно в историята е почти невъзможно и особено трудно и потискащо за един християнин, за един Папа, произхождащ от Германия. За места като това, липсват думи и може да се остане само в изумително мълчание: като един вътрешен вопъл към Бог: Господи, защо мълча?”. (Освиенцим, 28 май 2006)


„Не можеше да не дойда на това място”, казва развълнуван Папата. „Това бе мой дълг пред истината и правото на всички страдалци. Дълг пред Бог, като един Свети Петров приемник и като син на германския народ”:


„Силните от Третия Райх искаха да смажат еврейския народ и го заличат от списъка на народите по земята. Тогава, по ужасен начин, се потвърждават думите от Псалма: „Изправени сме пред смъртта, като овце за клане”. В основата на унищожаването на този народ, криминалните престъпници искаха да убият онзи Бог, който Авраам призова на Синайската планина и даде ориентирите за човечеството, които остават завинаги валидни”. (Освиенцим, 28 май 2006)


Папата говори за Международния ден в памет на жертвите на Холокоста през 2009 по време на генералната аудиенция на 28 януари:


„Холокоста е урок, както за старите, така и за новите поколения, че само трудния път на уважението и диалога, любовта и прошката, води народите, културите и религиите в света към желаната цел на братството и на мира в истината. Никога вече насилието не трябва да унижава човешкото достойнство!”.


Това насилие Йозеф Ратцингер вижда със собствените си очи в т.н. Кристална нощ между 9 и 10 ноември 1938 г. , когато в Германия и Австрия е извършен масов погром над еврейски магазини и къщи, с който се дава началото на Холокоста:


„И днес изпитвам болка за случилото се в тези драматична нощ, чиято памет трябва да послужи подобен ужас никога да не се повтаря, като се положат усилия на всички нива срещу всяка форма на антисемитизъм и дискриминация, а новите поколения да бъдат възпитавани в дух на уважение и взаимно приемане”. (Ангел Господен, Ватикана 9 ноември 2008).


През последните две години Бенедикт ХVІ извършва две исторически посещения в памет на 6-те милиона евреи убити в Холокоста. През май 2009 в Ерусалим, където пред мемориала Яд Вашем заявява, че имената на загиналите в Холокоста „ще останат завинаги изписани в сърцата на техните близки, другари и на всички ония, решили този ужас никога повече да не осквернява човечеството”. На 17 юни 2010 Бенедикт ХVІ посети Римската Синагога, а в словото си призна с огорчение, че „много католици са останали безучастни към драмата на Холокоста”. Заедно с това той подчерта „необратимостта на пътя на приятелство между евреи и католици започнал с Втория Ватикански събор” и поиска прошка за нанесените от християни страдания над еврейския народ:


„Църквата не се поколеба да осъди пропуска на своите синове и дъщери, искайки прошка за всичко онова, което е помогнало по някакъв начин за раните от антисемитизма и антиюдеизма. Нека тези рани да бъдат излекувани завинаги!” (Посещение на Римската Синагога, 17 януари 2010).


dg/ rv