Отец Милан Жуст (Папски съвет за християнското единение): малки, но сигурни стъпки
към единението на християните
„В диалога между католици и православни не трябва да се очакват само големи събития,
като срещата на Папата с някои Патриарх, защото много по-голяма стойност имат малките
стъпки и размяната на различни нива, които сближават и помагат за взаимното опознаване
и за освобождаване от натрупаните през вековете предразсъдъци”. Това твърди монс.
Милан Жуст, секретар в Папския Съвет за насърчаване на християнското единение, който
представя актуалното състояние на католическо-православните отношения в славянските
страни на страниците на ватиканския „Осерваторе Романо”.
Отец Жуст конкретно
посочва направените стъпки с Руската и Сръбската православни църкви, като веднага
пояснява, че тяхното припомняне ще послужи за опровергаването на общи мнения, като
например, че „никога нищо не става”, „винаги сме на същото ниво” и дори „върви се
назад”. От друга страна, допълва, „може би е по-добре тези отношения да укрепват
далеч от зрелищността на медиите и спекулациите”.
В отношенията между Католическата
и Руската православна църква монс. Жуст припомня Дните на руската култура и духовност
във Ватикана, организирани от самия Московски патриарх Кирил, чрез митрополит Иларион,
председател на отдела за външните отношения на Московската патриаршия, съвместно с
Папските Съвети за насърчаване на християнското единение и за култура. Също така и
две инициативи в Рим на 19 и 20 май 2010: симпозиума „Католици и православни в съвременна
Европа. Християнските корени между Изток и Запад” и концерт на руска сакрална музика
изпълнен във ватиканската аула Павел VІ в присъствието на Бенедикт ХVІ. Няколко дни
преди това митрополит Иларион посещава някои италиански градове, а във Ватикана се
среща с ръководители на ватикански ведомства. „Инициативите бяха още една възможност
за взаимна размяна и за задълбочаване на съзнанието по някои аспекти от руската духовност”,
отбелязва монс. Жуст.
Развива се също така и богословското сътрудничество,
като Патриарх Кирил и митрополит Иларион лично се ангажират за обучение в католически
институти на Запад и за академична размяна между католически и православни институции.
„Все повече православни студенти се обучават в папски университети в Рим и в много
други западни университети”, посочва отец Жуст. „По този начин укрепват връзките между
православните и католическите богословски институции, които взаимно си изпращат покани
и организират инициативи”. Отец Жуст свидетелства, че той самият е изнасял лекции
във външния департамент на Московската патриаршия по покана на митрополит Иларион
Алфеев.
Все по-интензивни стават и отношенията със Сръбската православна
църква, особено с избирането на Ириней за Патриарх, припомня о. Жуст. На тържествената
церемония в Печ присъства и ватиканската делегация в която е и кардинал Курт Кох,
оглавил по-късно Папския съвет за християнското единение. От името на Папата той връчва
послание в което благодари на Патриарха за „откритостта му към Католическата църква,
като епископ на Ниш и след избирането му за Патриарх”, изразявайки желание за „братски
отношения и задълбочаване на богословския диалог”. От своя страна новоизбрания сръбски
патриарх изразява пожеланието за „продължаване на диалога” и призовава за „преодоляване
на разделенията и се достигне до по-голямо общение между християните”. Патриарх Ириней
лично се среща с кардинал Кох, като двамата потвърждават „желанието за укрепване на
отношенията, диалога и сътрудничеството”.
Наред с някои от „най-значителните
аспекти” в отношенията със славянските православни църкви, отец Жуст посочва, че пътят
към пълното единение е още „много дълъг и труден”, тъй като „хиляда години на разделение
не могат да се преодолеят лесно и незабавно”. „Затова са нужни постоянни и ежедневни
усилия и се научим да носим тежестта на постоянния и спокойния диалог, подкрепен от
личните отношения и под знака на уважението и взаимното доверие”, пише секретаря в
Папския съвет за християнското единение. Тези усилия трябва да са насочени към „вътрешно-църковните
отношения на всички църковни нива: само така може да се създаде подходяща атмосфера
за богословския диалог и ще се достигне до желаните резултати”.
Отец Жуст
не скрива и една „голяма болка”: „някои вече са опитали нежното ухание на Христос
в личните и приятелските отношения с православни вярващи”, „споделят се много неща
и се седи заедно на една маса”, но все още „не може да се пие от една евхаристична
чаша”. Но ако тази „болка” я поднесем на Исус, пише отец Жуст, единени от Пасхалната
тайна, можем да се вярваме, че „съчувствието ще даде все повече плодове на общението
на по-високо ниво”. Това ще се осъществи, преди всичко, чрез „покаянието и прошката,
тъй като именно греха е дълбоката причина за разделението между хората, а оттам и
между Църквите”.