Молитвена осмодневница за християнско единение - ден осми: Призвани за помирението

Призвани в служба на помирението


И се затече Исав насреща му, прегърна го... и плакаха (Битие, 33, 1-4)
Кажете на народите: Господ царува! (Псалм, 95, 1-13)
Бог, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение, (2 Кор., 5, 17-21)
Остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си (Мт., 5, 21-26)


Размишление
Нашите молитви през тази седмица ни поведоха по един общ път. Водени от Писанията, изживяхме нашият общ произход в Апостолската църква в Ерусалим, характеризирана с нейното постоянстване в учението на апостолите, в братското общуване, в преломяването на хляба и в молитвите. В края на нашите размишления за идеалната християнска общност, представена в Деянията на Апостолите 2, 42, се връщаме отново към днешния ден, към реалността на разделението, на неудовлетвореността, разочарованието и несправедливостта . В този контекст Църквата на Ерусалим ни отправя един въпрос: Към какво сме призовани - тук и сега, в края на молитвената осмодневница за християнско единение?


Днес, християните в Ерусалим ни подсказват отговора: призовани сме, преди всичко, в служба на помирението. Това е призив, който се отнася до помирението на различни нива и въпреки сложността на нашите разделения. Нека са молим за Църквата, за да може тя да бъде знак и средство за изцеление от разделенията и политическите и структурни неправди; за едно мирно и справедливо съжителство между евреи, християни и мюсюлмани; за укрепване на разбирателството между народите от всяка вяра и не вяра. Призивът към помирение трябва да намери отговор и в нашия личен и семеен живот.


В книгата Битие, Яков и Исав са братя, но въпреки това са чужди един на друг. Тяхното помирение става, когато можеше да се очаква конфликт. Насилието и изблиците на гняв са оставени настрана и двамата братята се срещат и плачат заедно.


Признанието пред Бог на нашето единство като християни, но също и като човешки същества, ни кара да отправим хвалебствен химн към Господ, Който царува с правда и любов. Чрез Христос Бог той желае помирението между всички народи. Свети Павел, който го описва във второто четиво, чества този живот на помирение като “нова твар”. Призивът към помирение е призив да позволим на Божията сила да действа в нас, за да обнови всички неща.


Ние знаем, че тази “блага вест” ни призовава да променим нашия начин на живот. Както разказва свети евангелист Матей, Исус решително ни призовава: не можем да продължаваме да принасяме своите дарове на олтара, знаейки, че сме отговорни за разделенията и неправдите. Призивът за молитва за единение на християните е призив за помирение. Повикът за помирение е повик да действаме, дори ако противоречи на нашата дейност като църква.


Молитва
Боже на мира, благодарим Ти, че си ни изпратил Исус, за да се помирим с Теб. Дай ни благодатта да бъдем истински служители на помирението в нашите Църкви. Помогни ни да бъдем главен фактор за помирението на всички народи, особено в Светата Земя, където Ти разруши стената на разделението между народите и обедини всички в Тялото на Христос, принесено в жертва на Голгота. Изпълни ни с твоята любов и направи така, че нашето единение да послужи за каузата на помирението, което Ти желаеш за цялото творение. Молим Те чрез мощта на Светия Дух. Амин!


превод в-к "Истина-Veritas"