Бенедикт ХVІ: християнското единение е морален императив и отговор на конкретния призив на Господ

„Учението на Апостолите, братското общение, преломяването на хляба и молитвата са конкретните форми на първата християнска общност в Ерусалим, обединена от действието на Светия Дух, но същевременно и главните черти на всички християнски общности във всяко време и във всяка епоха. Те очертават основните размери на единението във видимото Тяло на Църквата”. Това каза Бенедикт ХVІ на вечерната молитва, която предстоятелства тази вечер в базиликата „Свети Павел извън градските стени” с която закри Молитвената осмодневница за християнското единение. Тази година тя се проведе по думите от евангелския разказ в Деянията на Апостолите (2, 42-47) ) и предложена и подготвена от „Църквата Майка” на Ерусалим: „Eдинни в учението на апостолите, в общуването, в преломяването на хляба и в молитвите”

Сред присъстващите представители на други християнски Църкви и общности бяха кардинал Франческо Монтеризи, архиерей на базиликата, и кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, който преди литургичното честване предстоятелства икуменическа среща. В словото си Бенедикт ХVІ отправи поглед към изминатия икуменически път и посочи отговорността и конкретните стъпки към пълното и видимо единение между разделените християни:


„Трябва да бъдем признателни, тъй като през последните десетина години икуменическото движение, възникнало от благодатта на Светия Дух, извърши значителни стъпки напред, направили възможно окуражаваща съгласуваност и консенсус по различни точки, развивайки между Църквите и църковните общности взаимно уважение и конкретно сътрудничество пред съвременните предизвикателства.


Въпреки това, знаем добре, че все още сме далеч от онова единство за което Христос се моли и което се отразява в първата общност в Ерусалим. Единението за което Христос призовава Църквата, чрез Неговия Дух, не се осъществява на структурно-организационно ниво, а се очертава на много по-дълбоко ниво като единение в изповядването на една вяра, в общото честване на божествения култ и в братското съгласие на Божието семейство.


Затова, възстановяването на единението между разделените християни не може да бъде сведено до признаване на взаимните различия и в последствие до едно мирно съжителство: жадуваме за онова единство за което Христос се моли и което по своята същност се проявява в общата вяра, тайнствата и служението.


Пътят към това единение трябва да бъде виждан като морален императив и отговор на един конкретен призив на Господа. Затова е необходимо да се надвие примирението и песимизма, които означават липса на вяра в могъществото на Светия Дух.


Наш дълг е да продължаваме страстно по пътя към тази цел, чрез сериозен и строг диалог, за да задълбочим общото богословско, литургично и духовно наследство; чрез взаимно опознаване; чрез икуменическа подготовка на новите поколения и особено чрез обръщането на сърцата и молитвата.


Както потвърди Втория Ватикански събор, „святото намерение за помирение на всички християни в една и единна Христова Църква, преминава човешките сили и възможности” и затова нашата надежда се полага в „молитвата на Христос за Църквата, в любовта към Бог Отец за нас и в могъществото на Светия Дух”.


Накрая Папата отправи пожеланието Свети Павел, чийто литургичен празник Обръщането на Свети Павел Апостол Църквата отбелязва на днешния ден, да придружава и подкрепя всички тръгнали по пътя към пълното и видимо единение между всички християни.


Папата отправи специални поздрави към присъстващите братя и сестри от различните Църкви и църковни общности, както и към членовете на смесената международна богословска комисия между Католическата църква и Античните Източни Църкви, чиято среща се провежда тези дни в Рим.


dg/ rv