Послание на Конгрегацията за Клира за мисионерската идентичност на свещеника

„Засилване на апостолския и мисионерски порив в свещениците”. Това е духа на Посланието публикувано от Конгрегацията за Клира, озаглавено „Мисионерската идентичност на свещеника в Църквата като вътрешно измерение в упражняването на трите дара”. Посланието, подписано от префекта на Конгрегацията, кард Клаудио Хумес и изпратено до всички епископски конференции, се позовава и предлага темата на последната пленарна Асамблея на ватиканското ведомство, която се проведе през март 2009.


Уводът на Посланието започва със словото на Бенедикт ХVІ към ведомството, целящо да предложи основните насоки водещи до рамките на бенедиктинското богословие, задълбочавайки по този начин „настоящите важни въпроси за живота на Църквата”, посочва монс. Мауро Пиаченца, секретар на Конгрегацията за Клира на страниците на ватиканския всекидневник Осерваторе Романо. „Църквата по своето естество е мисионерска”, подчертава кард. Хумес в началото на Посланието. Църквата – подчертава префекта на ватиканското ведомство – не съществува от само себе си и за себе си; тя намира своя произход в мисиите на Сина и Светия Дух; поради своето естество, Църквата е призвана да излезе от себе си и да се отправи към света, за да бъде знак на Емануел, Словото станало плът, Бог-с-нас”.


По време на пленарната Асамблея, отбелязва монс. Пиаченца, участниците посочиха необходимостта от „обновени мисионерски усилия” пред „прогресивното и постоянно напредване на секуларизацията, водещо до разрушаването на онези културни и социални структури, които благоприятстват значително за предаването на вярата. Всичко това призовава към една „истинска отговорност, както в отношения на мисията сред хората, така и във всекидневното упражняване на свещеническото служение, което трябва да бъде живяно по наистина апостолиски начин, и затова мисионерски”.


Документът изтъква на преден план „универсалната необходимост от една обновена мисионерска практика, която на първо място зависи от съзнанието на всеки, че е Христов ученик”. „Мисията – продължава монс. Пиаченца – не означава организирането на събития, чийто успех е свързан с човешките способности, нито стратегия за прогресивното „универсално въвеждане в доктрината на Църквата”. Мисията е ефикасна там където живее, моли се, страда и действа истинския Христов последовател”.


„Пожеланието – завършва секретаря на ватиканското ведомство – е Посланието да съумее да подкрепи всекидневните мисионерски усилия на свещениците, в съзнанието, че те произлизат и донякъде зависят основно от молитвената приемственост на делото на Светия Дух в техния живот”.


svt/ rv