Бенедикт ХVІ към Трибунала на Римската Рота: максимална пасторална грижа в подготовката и допускането до църковен брак

Необходима е „максимална пасторална грижа” за подготовката и сключването на църковен брак, защото онези, които възнамеряват да встъпят в него са първите заинтересувани за отслужването на един валиден брак. Това каза Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията с членовете на Трибунала на Римската Рота, които прие тази сутрин във Ватикана по повод откриването на Съдебната година. Папата призова присъстващите да развият една ефикасна пасторална дейност, насочена към предотвратяване на нулирането на църковните бракове.


Пред настоящата криза на семейството Папата призова за една „старателна подготовка на бъдещето семейство” подчертавайки, че често брачните курсове, изпита на младоженците, публикациите и други средства полезни за пред брачното разследване, са видени като „чисто формални задължения”. Съществува един манталитет, посочи Папата, който смята, „че в допускането до църковния брак, пастирите трябва да процедират с широта, тъй като става въпрос за едно естествено право на хората”. Бенедикт ХVІ насърчи пастирите на Църквата да се водят от любовта към истината при случаите на допускането до църковен брак:


„Не става въпрос за едно субективно искане, което трябва да бъде задоволено от пастирите посредством едно чисто формално признаване, независимо от ефективното съдържание на брака. Правото за встъпване в брак предполага, че може и се иска той да бъде наистина отслужен, в истината на неговата същност, така както е представена от Църквата. Никой не може да претендира, че има правото на брачна церемония. Правото да встъпиш в църковен брак, ius connubi, се отнася до правото за отслужването на един истински брак”.


Ето защо, за допускането до църковен брак е необходима една сериозна проверка на убежденията на годениците относно неотменимите задължения свързани с валидността на Тайнството:


„Една сериозна преценка в тази насока може да помогне за избягване на емоционалните импулси или повърхностните причини, подтикнали двамата кандидати за църковен брак да поемат отговорността, към която няма да могат да се придържат”.


Годениците трябва да бъдат способни да открият истината на тяхното призвание към брака, с неговите характеристики на единство и неразтрогваемост. В този контекст е важен пред брачния изпит, който не трябва да бъде смятан за „чист бюрократичен пасаж”:


„Става въпрос за една уникална пасторална възможност в която, посредством почтителния и сърдечен диалог, свещеника се стреми да помогне на човек да се изправи сериозно пред истината за себе си и своето човешко и християнско призвание за брака. В този смисъл диалога, проведен сериозно с всеки един от двамата годеници – без да се омаловажават другите разговори с двойката – изкисква една искрена атмосфера в която трябва да се постави на първо място факта, че двамата кандидати са първите заинтересувани и първите задължени да отслужат съзнателно един валиден брак”.


По този начин може да се „развие една ефикасна пасторална дейност, насочена към предотвратяването на анулирането на църковния брак”:


„Необходимо е да се полагат всички усилия, за да се прекъсне, затворения кръг, който често се наблюдава между допускането до брака без една подходяща подготовка и една сериозна преценка на предвидените реквизити за отслужването на брака, и едно съдебно решение, понякога също толкова лесно, но в обратен смисъл, в което брака е сметнат за невалиден само на базата на констатацията на неговата несъстоятелност”.


Бенедикт ХVІ призова всички, който работят в пасторалната дейност със семействата да осъзнаят отговорността, която са поели. Папата насърчи всички църковни трибунали да предават „еднозначното послание за това, кое е същественото в брака, в синхрон с Поучителната власт на Църквата и каноничния закон, говорейки ясно на висок глас”. Светият Отец подчерта „необходимостта от правилното отсъждане при съдебните дела отнасящи се до неспособността за съпружеско съгласие:


„Този проблем продължава да бъде актуален и за съжаление съществуват все още неправилни позиции, като тази за идентифицирането на преценката за сключването на брак с благоразумието в решението за встъпване в брак, разбирайки по този начин погрешно въпроса за способността, която не засяга валидността, тъй като се отнася до нивото на практическа мъдрост с която е взето решението. Още по-тежко би било ако се преписва невалидността на брака на неблагоразумните решения взети по време на съпружеския живот”.


Опасността, посочи Папата, е тази „да се търсят причините за несъстоятелността в поведението, което не засяга установяването на съпружеската връзка, а по-скоро нейното осъществяване в живота. Необходимо е да се устоява на изкушението за превръщането на обикновените пропуски на съпрузите в техния съвместен живот в пороци на съгласието”.


Папата завърши своето слово призовавайки да се преодолее привидното противоречие между правото и пасторалната дейност, защото – както казваше Йоан Павел ІІ – „не е вярно, че за да бъде по-пасторално правото, то трябва да стане по-малко юридическо”. Юридическото и пасторалното измерение са „неразделно свързани в Църквата, поклонница на тази земя”, защото „съществува една хармония между тях, произлизаща от общата цел: спасението на душите”.


svt/ rv