Бенедикт ХVІ призова институциите и обществото да преотрият своите духовни и морални корени

В настоящият контекст се наблюдава едно отслабване на „моралните принципи” и на „личното морално поведение”, което дава сила на тези принципи. Това посочи Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията с ръководителите и агентите от Централното полицейско управление на Рим. Папата призова християните да изповядват смело вярата в обществото, а обществените институции да „преоткрият тяхната душа”.


Също и „вечният град” е подложен на промените и не всички от тях са назидателни. Бенедикт ХVІ насочи своето размишление над промените, които се наблюдават в Рим и които пораждат неудобство в неговите граждани:


„Тези промени понякога пораждат чувството на несигурност, дължащо се на първо място на социалната и икономическа несигурност, изострена и от отслабването на усещането за моралните принципи върху, които се основава правото и личното морално поведение, които дават силата на тези принципи”.


Тези отклонения, продължи Папата, създават впечатлението, че в „нашия свят”, въпреки „всички нови надежди и възможности” „липсва моралния консенсус, и като последствие от това основните структури на съжителство не съумяват да работят пълноценно”:


„Всичко това води мнозина да мислят, че силите за закрилата на гражданското общество са обречени на неуспех. Пред това изкушение, особено ние, които сме християни, имаме отговорността да намерим нови сили, за да изповядваме вярата и вършим добро, да продължим уверено да бъдем близо до хората в техните радости и скърби, в щастливите и мрачни часове на земното съществувание”.


Бенедикт ХVІ се спря и на „субективното измерение на живота”. Когато се насочва вниманието към този аспект, посочи Папата, „е добро само когато на преден план се поставя стойността на човешката съвест”. Но тук, прибави Светият Отец, „можем са се сблъскаме с една голяма опасност”:


„В модерното мислене се разви едно ридуктивно виждане за съвестта, според което не съществуват обективни опорни точки в определянето на стойностното и истинното. Отделният индивид, с неговата интуиция и опит, е мярката за това; оттук идва заключението, че всеки един човек има своята истина и своя морал. Като следствие от това, религията и морала са поставени в сферата на обективното, на личното: вярата с нейните стойности и поведения, няма правото на място в обществения и граждански живот”.


Бенедикт ХVІ посочи парадокса съществуващ в настоящето общество, в което „се отдава голяма важност на плурализма и толерантността, но в което същевременно религията се поставя настрана, смятайки я за чужда на цивилния свят:


„Съществува тенденцията за прогресивното изместване на религията, смятана за ограничаваща живота на хората. Точно обратното, за нас християните истинския смисъл на съвестта е способността на човек да познава истината, но преди това и възможността да я търси и открие”.


Човешката личност, подчерта Папата, „е израз на един промисъл на любов и истина: Бог я сътвори със своята вътрешност, със Своята съвест, за да може да извлече насоките, с които да защити и съхрани себе си и човешкото общество:


„Новите предизвикателства пред които сме изправени, изискват Бог и човек да се срещнат отново; обществото и обществените институции да преотрият тяхната „душа”, техните духовни корени, за да дадат нов смисъл на моралните и юридически ценности и като последствие на практическите действия. Християнската вяра и Църквата непрестанно предлагат техния принос за насърчаването на общото благо и човешкия прогрес”.


svt/ rv