Бенедикт ХVІ: първата християнска общност, модел на единство за днешните християни
Историята на икуменическото движение, независимо че е „белязана от трудности и несигурност”,
е също „история на братски взаимоотношения”. Това посочи Бенедикт ХVІ в катехистичната
си беседа на генералната аудиенция, която посвети на Молитвената осмодневница за християнско
единение, която започна на 18 януари. Като се позова на темата на молитвената осмодневница,
Папата пожела в Църквата да няма бедни и нуждаещи се християни.
Единни
в поучението на Апостолите, споделянето на благата, преломяването на евхаристичния
Хляб и молитвата. Това, посочи Папата, се „четирите пиластъра” на първата християнска
общност, но това са и пиластрите на икуменическото движение. Ето защо, следвайки пътя
белязан от техните предци във вярата, християните трябва да поставят в тях „единствената
солидна основа, върху която да напредват в израждането на видимото единство на Църквата”.
Ако преди две хиляди години християните бяха видимо единни, то това бе благодарение
на „четирите характеристики”, които ги отличаваха от всички останали и избрани като
тема на Молитвената осмодневница 2011 и които Бенедикт ХVІ разгледа поотделно. На
първо място, посочи Папата, е необходимо да тръгнем от вслушването на Евангелието,
с онази вяра с която в миналото се слушаха дванадесетте Христови ученика:
„Също
и днес, общността от вярващите разпознава в учението на Апостолите нормата за своята
вяра: всяко усилие за изграждането на единството между всички християни преминава
през задълбочаването на верността към наследството на вярата, предадено ни от Апостолите.
Постоянството във вярата е основата на нашето общение, основата на християнското
единение”.
На второ място, посочи Папата, стои братското общение.
В историята на Църквата, споделянето на личните блага приема все по-нови начини на
изразяване. Един от тях и основен е изразен в братските и приятелски взаимоотношения
между християните от различните деноминации:
„Историята на икуменическото
движение е белязано от трудности и несигурност, но то е също една история на братски
взаимоотношения, сътрудничество и на човешко и духовно споделяне, което промени значително
отношенията между вярващите в Господ Исус. Ето защо всички ние полагаме усилия, за
да продължим по този път на диалог”.
Бенедикт ХVІ посочи, че споделянето
на благата предполага също и социалната справедливост, която е знак за способността
на днешните християни да се чувстват като едно семейство:
„Никой
от християнската общност не трябва да бъде беден или в нищета: това е едно основно
задължение. Общението с Бог, реализирано в братските отношения, се изразява конкретно
в социалните усилия, християнското милосърдие и справедливостта”.
Третият
аспект характеризиращ първата християнска общност, но който трябва да присъства също
и в живота на днешната Църква, е „преломяването на хляба” или Евхаристичното служение:
„През
тази молитвена осмодневница за християнско единение се чувства осезаемо болката от
невъзможността да споделяме евхаристичната трапеза. Това е знак, че все още сме далеч
от реализирането на онова единство, за което се моли Исус. Този болезнен опит, който
предава едно покаятелно измерение на нашата молитва, трябва да се превърне в причина
за полагането на по-големи усилия от всички, за да може да се премахнат препятствията
за пълното общение и да дойде онзи ден в който ще бъде възможно да се съберем около
Господнята трапеза, където заедно за преломим евхаристичния хляб и пием от същата
чаша”.
Накрая Бенедикт ХVІ се спря на четвъртата характеристика
за християните, молитвата, и по-особено на молитвата „Отче Наш”, която изразява общението
на християнската общност в нейната цялост:
„Благодарение на Божието
провидение, в центъра по пътя за изграждането на единството е поставена молитвата:
това ни припомня още веднъж, че единството не е просто плод на човешката дейност.
Пътя към видимото единство между всички християни обитава в молитвата, защото единството
не го изграждаме ние, а Бог: то идва от Него, от Триединния Учител, от единството
на Отца със Сина в диалога на любов, който е Светия Дух. Ето защо нашите
икуменически усилия трябва да се отворят за божественото действие, трябва да се превърнат
в молитва за помощ към Бог. Църквата не е наша, а на Бог”.
В началото
на катехистичната беседа, Бенедикт ХVІ припомни как в началото на християнската история
Светият Дух направи от „хората от различни култура и език”, едно „единствено тяло”
с цел то да бъде „място на единство и любов”. Оттук, заключи Папата, се поражда „общата
отговорност” на християните към днешния свят:
„Трябва да предлагаме
едно силно свидетелство, обосновано духовно и подкрепяно от разума, за единствения
Бог, който се откри и говори в Христос. Трябва да бъдем носители на едно послание,
което да насочва и озарява пътя на съвременния човек, който често е лишен от ясни
и валидни опорни точки. Ето защо е важно, с всеки изминат ден нашата взаимна любов
да се укрепва и расте, полагайки усилия за преодоляването на онези бариери, които
все още съществуват между християните”. svt/
rv