„Едно човешко семейство”: послание на Папата за Световния ден на мигрантите и бежанците

„Едно човешко семейство” е темата избрана от Папа Бенедикт XVI за 97 Световен ден на мигрантите и бежанците, който се отбелязва на 16-ти януари 2011. Тя насочва вниманието към мигранти и „постоянни” жители в едно все по-мултиетническо и мултикултурно общество в което „всички притежават едни и същи права и ползват еднакво земните блага, чието предназначение е универсално”. Като „едно човешко семейство в което хора от различни религии са призовани към диалог в името на едно спокойно и ползотворно съжителство и зачитането на различията”. В посланието Бенедикт ХVІ призовава за размисъл над тази действителност и за молитва, „за да могат сърцата да се разтворят и се увеличи справедливостта и любовта”, които са „опорните точки за един истински и дълготраен мир”.

В посланието Папата припомня „правото на емиграция” и припомня думите на Йоан Павел ІІ, че „универсалнoтo общо благо включва цялото семейство на народите, отвъд всеки националистически егоизъм”. Църквата, пише Папата, „признава право на всяка личност, в неговия двоен аспект: възможността да напусне страната си и възможността да се установи в друга държава в търсенето на по-добри условия на живот”. От своя страна, допълва Папата, „държавите имат правото да регулират миграционните вълни и да защитават националните граници, като винаги гарантират дължимото зачитане на достойнството на всеки човек”. Същевременно, имигрантите „имат задължението да се интегрират в приелата ги държава и зачитат нейните закони и национална идентичност”. Става въпрос за едно „предизвикателство”, посочва Бенедикт ХVІ: „да се съчетаят доброто отношение дължимо на всеки човек, особено когато се намира в нужда, с коректното преценяване на това, което е необходимо както за местните жители така и за новопристигналите, за да водят достоен и спокоен живот”.

В тази светлина, Папата обръща внимание на „положението на бежанците и на другите принудени да мигрират, които са важна част от миграционните явления”. За бягащите от насилие и преследвания хора, международната общност е поела конкретни ангажименти, припомня Папата, а „спазването на правата им, както и основателната загриженост за сигурността и социалната съгласуваност, насърчават стабилнотo и хармонично съвместно съществуване”. Но също така солидарността към тях се подхранва от "запаса" от любовта, родена от съзнанието, че всички ние сме едно човешко семейство”.

Това означава, че „трябва да се помогне на принуделно напуснали домовете си да намерят място, където да живеят в мир и сигурност, където ще могат да работят и да поемат правата и задълженията на приемащата ги страна, допринасяйки така за общото благо и без да забравят религиозните измерения на живота”.

Накрая Бенедикт ХVІ се обръща към чуждестранните студенти, чието присъствие сред големия миграционен феномен постоянно нараства, защото те са „ бъдещи лидери, в страните си на своя произход” и „културни и икономически мостове” между своите страни и страните в които се обучават”. Всичко това, завършва папското послание, е насочено към „формирането на едно човешко семейство”. Предлагаме пълния текст на папското послание:


ЕДНО ЧОВЕШКО СЕМЕЙСТВО

Скъпи Братя и Сестри,
Световния ден за мигрантите и бежанците предоставя възможност за цялата Църква да размишлява върху темата за нарастващия феномен на миграцията, да се моли да се отворят сърцата за християнско посрещане и да положи усилие да се увеличи справедливостта и милосърдието в света, това са колоните върху които да се съгради истински и траен мир. “Както Аз ви обикнах, така и вие трябва да се обичате един друг” (Йоан 13:34), това е призивът, който Господ настоятелно отправя към нас подновявайки го постоянно: Ако Бог Отец ни призовава да бъдем възлюбени чеда в Неговия Превъзлюбен Син, Той също така ни призовава да се познаем един друг като братя и сестри в Христа.


Тази дълбока връзка между човеците е в основата на темата, която избрах за размисъл тази година: “Едно човешко семейство", едно семейство от братя и сестри в общества, които стават все по-мултиетнически и интеркултурни, където хора от различни религии са призовани към диалог, за да може едно спокойно и ползотворно съжителство и зачитането на различията да бъдат установени. Вторият Ватикански събор потвърждава, че “всички народи формират една общност и имат един произход, защото Бог установи цялата човешка раса да насели лицето на земята (срв. Деяния 17:26), те също имат една крайна цел, Бог "(Послание за Световния ден на мира, 2008, 1). "Неговата промисъл, Неговите прояви на доброта, спасителният Му план се отнасят за всички човеци" (Декларацията Nostra aetate, 1). Ето защо "ние не живеем заедно един с друг чисто случайно, всички ние вървим по един общ път, като мъже и жени, и по този начин като братя и сестри" (Послание за Световния ден на мира, 2008, 6).


Пътят е същият, този на живота, но ситуациите през които преминава този път са различни: много хора трябва да се справят с трудния опит на миграцията в различните му форми: вътрешни за страната или международни, постоянни или сезонни, икономически или политически, доброволни или принудителни. В много случай напускането на страната е мотивирано от различни форми на преследване, така че бягството става необходимост. В допълнение на това, самата глобализация, черта на нашата епоха, не е единствено социален или икономически процес, но води и до това, че “самото човечество става все по-свързано помежду си”, прекосявайки географски и културни граници. В тази връзка Църквата не престава да напомня че дълбокия смисъл на този епохален процес и неговите основни етически критерии произлизат от единството на човешкото семейство и неговото развитие в посока към това, което е добро (виж Бенедикт XVI, енциклика Caritas in veritate, 42). По същата тази причина, всички принадлежащи към това семейство, мигрантите и местните жители, които ги посрещат имат еднакво право да се радват на плодовете на земята, чието предназначение е всеобщо, както учи социалната доктрина на Църквата. Точно тук солидарността и споделянето намират корените си.


"В едно постоянно глобализиращо се общество, общото благо и усилието то да бъде постигнато трябва да обхванат човешкото семейство в цялостното му измерение, а именно общността от народи и нации, и то по такъв начин, че да оформят земния град според критериите за единство и мир, превръщайки го така в едно очакване и пре-фигура на неделимия единен Божи град (Бенедикт XVI, Енциклика Caritas in veritate 7). Това е перспективата от която следва да гледаме на миграцията. В действителност, както служителят Божи Павел VI отбелязва “"отслабването на братските връзки между хората и нациите" (енциклика Populorum Progressio, 66), е дълбоката причина за изостаналостта в развитието на страните и – можем да добавим - оказва голямо влияние върху миграционния феномен. Братство между човеците е опита, понякога изненадващ, от дълбоката връзка с другия, който е различен от мен, произтичащ от простия факт че всички ние сме човешки същества. Това прието и живяно с отговорност братство, осигурява общение и споделяне с всички, а по един особен начин с мигрантите. Този избор подтиква и оформя дара ни към другите, за тяхно добро, за доброто на всички, в местни, национални и световни политически общности.


Преподобният Йоан Павел II по случай отбелязването на този ден през 2001 наблегна на това че “универсалнoтo общо благо включва цялото семейство на народите, отвъд всеки националистически егоизъм. Правото да се емигрира трябва да се разглежда в този контекст. Църквата признава това право на всяка личност, в неговия двоен аспект, възможността да напусне страната си и възможността да се установи в друга държава в търсенето на по-добри условия на живот "(Послание за Световния ден на мигрантите 2001 г., 3, срв. Йоан XXIII, енцикликата Mater et Magistra, 30, Павел VI, енцикликата Octogesima adveniens, 17). В същото това време държавите имат правото да регулират миграционните движения и дa защитават собствените си граници, като винаги се стремят да гарантират уважение към достойнството на всяка човешка личност. Имигрантите имат задължението да се интегрират в приемащата страна, като уважават законите и националната й идентичност. "Предизвикателството е да се съчетаят тези два аспекта: доброто отношение дължимо на всеки човек, особено когато се намира в нужда, с коректното преценяване на това, което е необходимо както за местните жители така и за новопристигналите, за да водят достоен и спокоен живот " (Световен ден на мира 2001 г. 13).


В този контекст, присъствието на Църквата, като Божия народ преминаващ през историята сред всички останали народи, е извор на доверие и надежда. И наистина Църквата е "в Христос като тайнство или като знак и инструмент както за тясно единение с Бога така и за единството на целия човешки род" (Втори Ватикански Събор, догматична конституция Lumen Gentium, 1), и чрез действието на Светия Дух в нея “усилието за установяване на универсално братство сред хората не е безнадеждно" (idem, пасторална конституция Gaudium et spes, 38). Светатa Евхаристия по-специално е тази, която, в сърцето на Църквата, съставлява един неизчерпаем източник на единение за цялото човечество. Благодарение на нея към Божия народ принадлежат “всяка нация, раса, народност и език” (Откр. 7:9), не чрез някаква свещена сила, чрез превъзходното служение на милосърдието. Всъщност упражняването на милосърдие, особено към най-бедните и най-слабите, е критерият, който доказва автентичността на Евхаристийното служение (вж. . Йоан Павел II, апостолическo писмо Mane nobiscum Domine, 28).

Положението на бежанците и на другите принудени да мигрират, които са важна част от миграционните явления, следва изрично да се разглежда в светлината на темата за “Едно човешко семейство”. За тези хора, които бягат от насилие и преследвания международната общност е поела конкретни ангажименти. Спазването на правата им, както и основателната загриженост за сигурността и социалната съгласуваност, насърчават стабилнотo и хармонично съвместно съществуване.


Също така, що се отнася до тези, които са принудени да мигрират, солидарността към тях се подхранва от "запаса" от любовта, родена от съзнанието, че всички ние сме едно човешко семейство, a за Католиците верни, и членове на мистичното Тяло Христово: на практика ние зависим едни от други, отговорни сме за нашите братя и сестри поради естеството на човешката ни природа, а за онези, които вярват и за нашите братя и сестри във вярата. Както вече имах възможността да кажа, "сърдечното приемане на бежанците е за всеки един задължителен жест на човешка солидарност, за да не се чувстват те изолирани, поради непоносимост и липса на интерес" (Генерална аудиенция 20 юни 2007 г.: Insegnamenti II, 1 [2007], 1158). Това означава, че на тези, които са принудени да напуснат домовете си или страната си трябва да им се помогне да намерят място, където да живеят в мир и сигурност, където ще могат да работят и да поемат правата и задълженията, съществуващи в страната, която ги прима, допринасяйки така за общото благо и без да забравят религиозните измерения на живота.

Накрая, бих искал да се обърна по специален начин и с молитва, към чуждестранните студенти, чието присъствие сред големия миграционен феномен постоянно нараства. Тази категория мигранти e от голямо социално значение с оглед на тяхното завръщане, като бъдещи лидери, в страните си на произход. Те представляват културен и икономически “мост” между своите страни и страните в които се обучават и следва да бъдат в посока на формиране "на едно човешко семейство ". Това е разбирането, което трябва да ръководи ангажимента поет към чуждестранните студенти и да насочва вниманието към техните практически проблеми, като например финансовите затруднения или трудностите идващи от чувството на самота когато се изправят пред много по-различен социален и университетски контекст, както и трудностите на интеграцията им. В тази връзка , бих искал да припомня, че “да принадлежиш към университетската общност… означава да се намираш на кръстопътя на културите, които са оформили съвременния свят”. (Йоан Павел II, Към епископите на Съединените американски щати от Църковните провинции на Чикаго, Индианополис и Милуоки по случай тяхното посещение ad limina, 30 май 1998 г., 6: Insegnamenti XXI , 1 [1998] 1116). Културата на новите генерации/поколения се формира в училищата и университетите: тяхната способност да прозрат човечеството като едно семейство, призовано към единство в различността си, до голяма степен зависи от тези институции.


Скъпи братя и сестри, светът на мигрантите е обширен и разнообразен. Той познава чудесни и обещаващи изживявания и опит както и, за съжаление, много други, които са трагични и недостойни за човешката природа и за общества, които иначе твърдят, че са граждански. За Църквата тази действителност представлява един красноречив знак на нашето време, който допълнително подчертава призванието на човечеството да бъде едно семейство, и в същото време, трудностите, които, вместо да го обединяват, го разделят и разкъсат. Нека да не губим надежда и нека заедно се молим Бог, Отец на всички, да ни помогне – на всеки един лично - да бъдем мъже и жени, способни да изградим братски отношения на социално, политическо и институционално ниво, така че разбирането и взаимното уважение между народите и културите да нарастват. С тези надежди, както се позовавам на застъпничеството на Пресветата Богородица, Stella Maris, аз сърдечно отправям Апостолическия си Благослов към всички и особено към мигрантите и бежанците и към онези, работещи в тази важна област.


Кастел Гандолфо, 27 септември 2010
 
превод Бистра Пищийска