Прововед за втората неделя през годината от отец Яромир Задрапа

"Ето Агнецът Божи, който отнема греховете на света"
(Йоан 1, 29-34)


Възлюбени братя и сестри,
Миналата година през лятото бях в източно-католическата енория в с. Правдино за откриването на ремонтираната църква. След светата литургия ядохме всички агне, дарено от едно семейство. Курбанът е един вид благодарност и жертва. Колко труд и усилие са положили енориашите, помогнали църквата да стане по-хубава. Като символ на жертвата, агнето е познато още в Стария Завет.

Пророк Иеремиа, преследван от неприятели, казва за себе си, че е “като кротко агне водено на клане” (Иеремия 11,19). Същото предсказва и пророк Исаия за “Праведният слуга”, който трябва да умре за греховете на хората, измъчван, страдайки доброволно без да отвори уста; и като овца биде заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно. (Исаия 53,7). В Деянията на апостолите се разказва, за едно момче от Етиопия, което прочел този откъс на Исаия, но не го разбира. Тогава апостол Филип му обяснява, че пророческите думи са се изпълнили вече в самия Христос (Деяния 8,31-35). Затова, последния старозаветен пророк, св. Йоан Кръстител, показал Исус с думите: “Ето, Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света!” (Йоан 1,29).

Агнето има и друго значение в Стария Завет. Когато Бог решил да освободи своя народ от египетското робство, наредил, всяко семейство да жертва едногодишно агне, без недостатък (Изход 12,5), да го изядат вечерта и да помажат с кръвта му вратата. Този знак ги опазил от смъртта, която застигнала първородните египетски синове. Благодарение на кръвта на агнеца, евреите станали народ избран, с които Бог сключил завет. Още от самото начало християните виждали в това образа на Христос. Дори и денят на смъртта на Исус го потвърждава. Той умрял в деня, когато се празнувала Великденската жертва на агнеца. Затова Св.Павел пише до Коринтяните, призовавайки ги да се опазят в чистота и истината, като безквасен хляб „защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас!” (1 Кор. 5,7). Днес това ни го припомня и светата литургия: “Ето, Агнецът Божий, който отнема греховете на света”, казва свещеника. При източният обред хляба се приготвя преди литургията, реже се едно парче, което ще бъде на олтара и се нарича Агнец. Икони, картини или мозайки на Агнеца често са поставени близо до олтаря или по стените и таваните на църквите.

В Откровението на Свети Йоан четем: “И всяко създание и на небето и на замята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оновгова, Който седи на престола, и на Агнеца – благословение и чест, слава и владичество вовеки веков” (5,12). Във всекидневният живот, в семействата и обществото виждаме много “агнеци”, когато например един човек се жертва за другия. Дори държавата изисква от войниците, полицайте и служителите понякога да се жертват за родината. И когато това се случи, ние ги въздигаме като герои и борци. От това те нямат почти никаква полза освен удовлетворение, че са изпълнили своето задължение. Но жертвата на Христос е друга. Той е бил убит като великденското Агне, изкупвайки по този начин всички хора. Така самият Той победил, пълен с мощ и сила и се въздигнал в славата.

В Откровението на Свети Йоан намираме, че само Христос – Агнецът е достоен да разтвори книгата на живота. Книгата означава историята на света, на хората. Кой може да я разбере? Какъв е нейния смисъл? Това е тайна, която знае само Господ. И само Агнецът, Исус, умрял и възкръснал от мъртвите, може да разгърне книгата на тайната. Цялата история на света е едно голямо дело на Божията любов. Онзи, който показва любовта чак до смъртта, е способен да я разбере и като човек.

Последсвията на това откровение за нас са големи. Това означава да спрем да се оплакваме излишно от болките, болестите и да спрем да се притесняваме за всичко. Да си мислим, че всяка християнска жертва означава да изгубим личното щастие заради другия е илюзия. Може би така изглежда в началото. Но както за светците “нощта в тъмнината” се превръща в “голяма светлина”, по-ярка и от сълнцето.

При сътворението на света Бог постави на небето слънцето, луната и звездите, за да светят на замята. На края на света слънцето и всичко на небето ще се покрие и земята и всичко ще се озари от знамението на кръста. Така е и в нашият живот. В началото търсим само слънчеви дни. Но с Божията помощ постепенно разбираме смисъла на кръста, на жертвата, която ни озарява, за да разберем живота и разгърнем запечатената негова тайна.


отец Яромир Задрапа, от общността на отците Салезиани в Казанлък