Лондон: "историческо" ръкоположение на трима бивши англикански епископи
„Това е уникален момент и е чест за католическата общност във Великобритания и Уелс
да бъде част от това историческо развитие в живота на Универсалната Църква”. С тези
думи архиепископ Винсент Никълс, председател на епископската конференция, оповести
пред медиите, че на 15 януари ще ръкоположи за свещеници в катедралата на Уестминстър,
тримата бивши англикански епископи, Джон Бродърст, Ендрю Бърнам и Кейт Нютън, които
поискаха да влезнат в пълно общение с Католическата църква, възползвайки се от възможността
дадена от Бенедикт ХVІ с апостолическата Конституция „Anglicanorum Coetibus”. Освен
това архиеп. Никълс посочи, че „преди или след тази дата” Светия Престол ще оповести
„учредяването на първия Ординариат за групите от вярващи англикани и техния клир,
които поискаха да влезнат в пълно общение с Католическата църква. Към тях, архиеп.
Никълс отправя приветствени слова: „Сърдечно поздравяваме с добре дошли тези трима
епископи от Англиканската църква и онези, които желаят да се присъединят заедно с
тях към пълното общение с Папата във видимото единство с Католическата църква. Осъзнаваме
за пътят, който поемат с неговите болки и несигурности. Признаваме дълбочината на
тяхното търсене в молитвата и желанието, което ги отвежда да живеят в лоното на общността
на Католическата църква”. Архиепископът на Уестминстър отправя благодарствени думи
и към Англиканския съюз и архиепископ Роуън Уилямс. „Благодарни сме за дълбоката връзка,
съществуваща между Католическата църква и Англиканския Съюз. Тази положителна, силна
и постоянна връзка е контекстът в който ще се проведе съботната инициатива. Благодарни
сме и за водачеството на Архиепископът на Кентръбъри. Той призна неприкосновеността
на онези, които поискаха да се присъединят към Ординариата и ги увери в своите молитви.
Това е благородният дух на икуменизма между Христовите последователи”. Монс. Никълс
прибави още: „Папа Бенедикт ХVІ изясни своите намерения: Ординариата може да послужи
за широката кауза на видимото единство между нашите две църкви, показвайки на практика
начина по който да сътрудничим в нашето общо служение към Господа. Ето защо, той определя
това негово решение като „пророчески жест”.