Църквите в Светата Земя се молят за единението между християните
Църквите в Светата Земя ще отбележат Молитвената седмица за християнското единение
от 23 до 30 януари, по-късно в сравнение с официалните дни на Седмицата (18-25) по
причина на арменския православен празник Богоявление, според юлианския календар. Както
в най-древната традиция на Църквата, за арменците Богоявление включва също и Рождеството
на Христос. Икуменическите богослужения ще бъдат отслужени в следният ред: в Гръко-мелхитската-католическа
църква, Арменската православна, Лютеранската, Католическата, Сиро-правосланата, Етиопско
православната и Англиканската. Францисканските пазители на Светата Земя ще бъдат домакини
на молитвеното икуменическо богослужение, както на мястото на Последната вечеря, така
и в църквата на Свети Салватор, от римски обред, която е манастирската църква на днешната
главна къща на францисканците. Гръко-православните църкви избягват да са домакини
на молитви от икуменически характер. Поради това, католиците и протестантите ще присъстват
само на вечерната молитва на гръко-православните монаси на Хълма на Голгота, която
ще се проведе да 22 януари, вътре в Базиликата на Божи Гроб, която гърците наричат
Anastasis, Базилика на Възкресението. В списъка на местата за чествания не са поместени
местата на култ на евангелските общности, с изключение на англиканските и лютеранските.
За да се подчертае специфичността на Молитвената седмица за християнско единение в
Ерусалим, участниците в нея избраха за тема стих 42 от втора глава на Деянията на
Апостолите: „И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението
и в молитвите”. Чрез нея те желаят да призоват „всички християни да преоткрият ценностите,
които са обединявали древната християнска общност в Ерусалим”. Те възнамеряват да
кажат, че „християните от Ерусалим приканват техните братя и сестри да направят от
тази молитвена седмица повод за подновяване на усилията в икуменизма, основан на опита
на първата Църква”. На светлината на всичко това, Църквите в Ерусалим искат от християните
по целия свят да „си спомнят за тях, за тяхната несигурна ситуация и да се молят за
справедливостта, която да донесе мира в Светата Земя”. Тук, единението между християните
е един императив, не само богословски, но и екзистенциален. Сблъсъците между гръко-православните
монаси и арменските правослани, в Базиликата на Божи Гроб, често скандализират света
и предизвикват неудобство у католиците, които могат само да гледат и да чакат полицията
да възстанови реда. В по-широка перспектива, усилията за гарантиране на сигурността
на християнската общност в Светата Земя, стават още по трудни по причина на разделенията
и липсата на единство. Ето защо, Христовите думи „всички да бъдат едно” са молитва
и задължение, които в тази земя са неотложни.