Неделна проповед за Кръщение Господне от отец Яромир Задрапа

"Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение"
(Марко 1, 6-11)


Възлюбени братя и сестри,
Днес е доста разпространено, не само между християнските семейства, така нареченото “осиновяване от разстояние”. Детето се подпомага финансово известен период от живота му, например докато завърши училище. Съществува и истинско осиновяване. Най-вече извършвано от семействата, които не могат да имат деца. В семейството се приема едно дете от социален дом, където е било оставено от биологическите си родители. Чуждото дете така прието в семейството, става като че ли собствено.

А как да разбираме осиновяването, за което говори Светото Писание?
Думата осиновение, осиновяване изразява добре отношението между Бога и човека. Светото Писание ни открива две противоположни истини. От една страна расте познанието за Бога, в смисъл, че Бог е различен от цялото сътворение и човек не може много да се доближи до него. От другата страна далечният Бог се приближава и прониква все повече и повече в нашия живот, и така откриваме, че имаме близки отношения. Това описва Светото Писание, когато говори за образите от живота, например пастирът и овцете, младоженецът и невестата, но преди всичко: отецът и синът. Човекът става “Син на Бога”. Смисълът на този образ не е винаги толкова очевиден, колкото изглежда. В еврейския език думата „син” има широко значение. Изразява не само тясна принадлежност към семейството, но и принадлежността към групата, към народа. Библията говори за “Синовете на Сиона”, “Синовете на Израил” (Псалом 149,2), “Пророческите синове” (2 Царства 2,5). Евангелието говори за синове на светлината (Йоан 12,36), синове на мира (Лука 10,6), най-често срещаме „Син на човека” (Езекхиел 2,1; Даниел 8,17).

Какво означава изразът “Божии Чеда”? В Стария Завет понякога се тълкува като ангелите, които участват в небесния живот заедно с Бога. “Син на Бога” е също самият Еврейски народ. Това е израз на един житейски опит. Припомнете си чудното освобождение от Египетското робство (Изход 4,22). Пророк Йеремия говори за освобождението в края на вековете: “Ще ги доведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден” (Йеремия 31,9).

Благодарение на оцеляването, евреите се наричат синове на Бога. Това стои в основата на тяхната набожност. Грехът се възприемал като лична невяра, като семейно предателство. За тези, които са верни, има сигурност, че са закриляни. Бог не обещава „охрана” на всички, тъй като не всички имат действително преживяване на факта, че са синове на Бога. И царете, когато грешат принадлежат на Божият съд. Но Бог ги избира за специална мисия и започва да има към тях специално отношение. Бог казва на пророк Натан за цар Давид: “Аз ще му бъда баща и той ще Ми бъде син” (2 Царства 7, 14).

Затова, Исус постепенно разкрива специалното отношение, което го обвързва с Бог Отец. Кой го забелязва? Св.Петър казва: “Ти си Христос, Синът на живия Бог!” (Мт 16,16). Виждаме, как вярата в Христовата Божественост расте и какви са пречките. За Сатаната да си Син Божий означава да имаш дял от Божията сила, чудната сила и недосегаемостта. Иисус казва ясно: да си Божи Син означава да изпълняваш волята на Бог Отец (Мт 4, 4-7).
Иисус не отрича, че ще застане до Божията десница в славата. Постоянно показва, че да изпълняваш волята на Бог Отец означава, да се жертваш чак до смъртта.

Когато Иисус изцерява хромия в събота, се оправдава, осланяйки се на Бог Отец. “Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът.” (Йоан 5, 17-19). Така наречената тайна на “духовния” живот на Христос е съзнанието, че Бог Отец го обича. Такава обич предполага пълно доверие, а не подчинение, което унищожава личността. “Защото Отец обича Сина и му показва всичко, що сам твори; Защото Отец не съди никого, но целия съд предаде на Сина, та всички да почитат Сина, както почитат Отца” (Йоан 5, 20;23).

Исус е Божий Син, затова тези, които принадлежат на Него, които вярват в Него, приемат същото име. Той ни научи да се обръщаме към Бога като към Баща - Отче наш (Мт 6,9). Какво е значението на тази голяма истина за нас? Да сме послушни на Божия глас, да изпъняваме неговата воля и това, което заповяда. Моралното усилие не е достатъчно, затова ние сме получили божествена помощ чрез Св. Дух в кръщението. Така както се роди Синът, така и християнинът трябва да се роди чрез кръщението за нов живот (Римляни 6,4).

Във своите послания Свети Павел разкрива вълнуващото преживяване на Божието осиновяване. Християните са чеда Божий, защото са получили Духа на Христос, Св.Дух. Апостолът пише до Галатяните: “Така получихме осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа” (Гал 4,5-7).

За нас, които се наричаме християни, изразът “Син Божий” има огромно значение в нашия живот. Освен да се наричаме синове на Бога, имаме възможността да се обръщаме към Бога всеки ден със молитвата Отче наш и да живеем пълния смисъл на това взаимоотношение.

Отец Яромир Задрапа, мисионер в България от общността на отците Салезиани