Бенедикт ХVІ отслужи Вечерната молитва за последният ден от годината: нека любовта на Христовите свидетели да озари времето изпълнено със страдания

„Нашето човешко време е пълно със злини, страдания и всякакви трагедии – от тези предизвикани от човешката злоба до онези причинени от природните бедствия – но съдържа в себе си, по окончателен и незаличим начин, радостната и освободителна новост на Христос спасителя”. Това каза Бенедикт ХVІ в проповедта по време на първата Вечерна молитва за празника на Пресвета Дева Мария, Майка Божия, която предстоятелства във ватиканската Базилика. В края на вечерната молитва бе изпълнен традиционният химн „Te Deum” с който вярващите благодариха на Господа за даровете получени през отминаващата година. След края на богослужението, Папата посети Коледната пещера на площад Свети Петър. Предлагаме ви пълният текст на проповедта на Светият Отец Папата.

Скъпи братя и сестри

В края на тази година, се намираме тази вечер във Ватиканската Базилика, за да отслужим първата Вечерна молитва за празника на Дева Мария Майка Божия и да издигнем благодарствен химн към Господ за безбройните благодати с които ни дари, но също и преди всичко за самата Благодат, за живия и личен Дар на Отца, който е Неговия възлюбен Син, нашия Господ Исус Христос. Именно тази благодарност за получените от Бог дарове ни помага да открием една голяма ценност вписана във времето: скандирана в неговия годишен, месечен, седмичен и всекидневен ритъм. Тази ценност е преизпълнена с Божията любов и сНеговите дарове на благодат: това е времето на спасението. Да, вечният Бог влезе и остана във времето на човека. Влезе и остана с личността на Исус, Божия Син станал човек, Спасителя на света. Това е което ни напомня Апостол Павел в краткото четиво на вечерната молитва: „Когато се изпълниха времената, Бог изпрати своя Син… за да получим осиновението” (Гал, 4,4-5)

Вечният Бог влезе във времето и го обнови изцяло, освобождавайки човека от греха и правейки го син Божи. Още „от началото”, т.е. с творението на света и на човека в света, вечността Божия даде началото на времето, в което протича човешката история от поколение на поколение. Сега, с идването на Христос и Неговото изкупление, ние сме „в пълнотата” на времето. Както посочва Свети Павел, с Исус времето се изпълни, стига до своя завършек, придобивайки онова значение на спасение и благодат, което е пожелано от Бог още при сътворението на света. Рождество Христово ни припомня тази „пълнота” на времето, т.е., обновителното спасение донесено от Исус на всички хора. Припомня ни тази пълнота и тайнствено, но същевременно реално, ни я дарява отново. Нашето човешко време е пълно със злини, страдания и всякакви трагедии – от тези предизвикани от човешката злоба до онези причинени от природните бедствия – но съдържа в себе си, по окончателен и незаличим начин, радостната и освободителна новост на Христос спасителя. Именно в Младенеца от Витлеем можем да съзерцаваме, по особено ярък и недвусмислен начин, срещата на вечността с времето, както обича да се изразява литургията на Църквата. Рождество Христово ни представя Бог в смирената и слаба плът на детенцето. Не е ли това призив да преоткрием Божието присъствие и Неговата любов, която дарява спасението дори и в кратките и трудни часове на нашия всекидневен живот? Не е ли това призив да открием, че нашето човешко време – дори и в трудните и тежки моменти – непрестанно е обогатено от Господните благодати, от Благодатта, която е самия Господ?

В края на тази 2010 година, преди да предадем дните и часовете на Бог и Неговото справедливо и милосърдно съждение, чувствам по-живо в сърцето нуждата да издигна нашето „благодаря” към Бог, за Неговата любов към нас. В тази благодарствена атмосфера, желая да отправя пожелания по-специално към Кардинала Викарий, Помощните Епископи, свещениците, богопосветените, както и към всички вярващи миряни, тук присъстващи. Поздравявам Кмета на Рим и присъстващите власти. Отправям и специален поздрав към всички, които са в трудност и изживяват тези празнични дни сред страдания и лишения. Всички вас и всеки един от вас си спомням с обич и ви придружавам с молитвата.

Скъпи братя и сестри, нашата Църква на Рим, полага усилия да помогне на всички кръстени да живеят предано званието, което са получили и да свидетелстват красотата на вярата. За да бъдем истински Христови ученици, съществена помощ ни се дава от всекидневното размишление над Божието Слово, което както написах в наскоро публикуваното Апостолическо насърчение Verbum Domini „стои в основата на истинската християнска духовност” (86). Затова, желая на насърча всички да поддържате една силна връзка с него, особено чрез молитвеното размишление (lectio divina), за да имате онази светлина необходима за разпознаването на знаците на Бог в настоящето време и за ефикасното възвестяване на Евангелието. Също и в Рим има винаги нужда от обновеното възвестяване на Евангелието, за да могат сърцата на жителите на нашия град да се отворят за срещата с онзи Младенец, който се роди за нас, с Христос, Изкупителя на човека. Както припомня Свети Павел, „вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие” (Рим. 10,17), в помощ може да ни се притекат – както бе изпитано по време на подготовката на Големия Юбилей през 2000 година – „Центровете за слушане на Евангелието”, които насърчавам да се възродят не само сред семействата, но също и в болниците, работните места и там където се формират новите поколения и се изгражда културата. Словото Божие стана плът и неговата истина е достъпна за всеки човек и култура. Приех с радост усилията на Викарията в организирането на срещите „Диалог в Катедралата”, които ще се провеждат в Базиликата на Сан Джовани ин Латерано. Тези важни срещи изразяват желанието на Църквата да се срещне с всички онези, които търсят отговорите на големите въпроси за човешкото съществуване.


Привилегированото място за слушането на Словото Божие е отслужването на Евхаристията. Диоцезалния конкрес, който се проведе през месец юли на който взех участие, пожела да постави на преден план централното място на неделната Света литургия в живота на всяка християнска общност и предложи насоки, за да може красотата на божествените тайни да засияе още повече в отслужването и в духовните плодове, които се пораждат от него. Насърчавам енорийските свещеници и свещениците да реализират насоките, съдържащи се в пасторалната програма: формацията на литургична група, която да се грижи за богослужението и един катехизис, които да помогне на всички да се запознаят по-добре с евхаристичната тайна от която извира свидетелството на любовта. Подхранени от Христос, също и ние сме привлечени към същото цялостно себеотдаване, което подтикна Господ да дари своя живот, откривайки по този начин безкрайната любов на Отца. Свидетелството на любовта притежава едно съществено богословско измерение и е дълбоко свързано с възвестяването на Словото. В това благодарствено богослужение към Бог за получените през годината дарове, си спомням особено за визитата в обществената кухня на Каритас на централната римска гара, където посредством служението и благородната всеотдайност на многобройните доброволци, много мъже и жени могат да докоснат с ръка Божията любов. Настоящият момент поражда допълнително безпокойство за несигурността в която живеят много семейства и изисква от цялата диоцезална общност да бъде близо до онези, които живеят в условия на бедност и трудност. Нека безкрайната Божия любов, да разпали сърцето на всеки един с онази любов, която накара Бог да ни дари своя единороден Син.

Скъпи братя и сестри, призвани сме да погледнем към бъдещето и да го гледаме с онази надежда, съдържаща се в последните думи на Химна „Te Deum”: “In te, Domine, speravi: non confundar in aeternam! – В тебе Господи се надявам: не ще се посрамя до века!”. Онази, която ни дарява Христос, нашата Надежда, е винаги Тя, Майката Божия: Пресветата Дева Мария. Както в миналото на пастирите и влъхвите, нейните ръце и още повече нейното сърце, продължават да даряват на света Исус, неин Син и наш Спасител. В Него е нашата надежда, защото от Него дойдоха спасението и мира за всеки човек. Амин!

svt/ rv