Англиканският примас Роуън Уилямс: солидарност към преследваните християни и децата, жертви на военните конфликти

Насилията срещу християните в Ирак и Ориса, децата жертва на войната в Конго, Судан и други места на света, театър на жестокости и насилия. Към тези теми архиепископът на Кентърбъри и примас на Англиканската църква, Роуън Уилям, насочва своето внимание в коледното си послание към главите на Църквите и християнските общности по света. В документът примаса на Англиканската църква призовава към свидетелството на общата вяра в дейността и присъствието на Бог, дарявайки солидарност и подкрепа особено на онези, които страдат по причина на тяхното кръщение. Сериозността на някой международни събития – твърди Роуън Уилямс – трябва да подтикне към по-голямото осъзнаване на факта, че принадлежим на единственото Христово Тяло. „Призвани сме към всекидневни усилия чрез молитвата и подкрепата за всички наши братя християни, които живеят в ситуации на подтисничество и опасност”. Необходимо е, посочва архиепископът на Кентърбъри, да се гарантира също и помощта за всички хора от другите религии, защото „от злините от насилията и тиранията страдат не само християните, нито пък техните страдания могат да бъдат изолирани от онези на техните сънародници”. Ето защо, всички християни са призвани да „преоткрият различните начини чрез които да изразят заедно тази солидарност”. В посланието Роуън Уилямс насочва вниманието си към трагичните събития през последните месеци: „През октомври по време на пасторалната визита при Анликанската църква в Индия, изслушах описанието на една християнка за убийството на нейния съпруг, поради отказа му да изостави вярата в Исус Христос. През първите дни на ноември получих шокиращи новини за жестокости срещу християните в Ирак. Целият християнски свят се моли и страда заедно с тази малка, но смела общност, всекидневно в опасност за живота”. Накрая документа насочва вниманието и към „ужасните жестокости срещу децата, живеещи в Конго, Судан и други държави, засегнати от военни конфликти”. При всяка една подобна ситуация, завърша примаса на Англиканската църква, „сме призвани към действителността на нашето участие в Христовото тяло, защото когато страда един член, заедно с него страда цялото тяло”.


svt/ rv