Нота на Конгрегацията за Доктрината на Вярата за някой тълкувания на думите на Папата в книгата-интервю "Светлина на Света"

Думите на Бенедикт ХVІ, относно някой въпроси по сексуална етика съдържащи се в книгата-интервю на Петер Зеевалд „не са промяна нито в моралната доктрина, нито в пасторалната практика на Църквата”. Това уточнява нота на Конгрегацията за Доктрината на вярата, публикувана на 22 декември по повод неправилни тълкувания на мислите на Папата в наскоро публикуваната книга.


„Тези неправилни тълкувания – посочва нотата – породиха объркване относно позицията на католическата Църква, отнасяща се до някой въпроси от сексуалната етика”. „Мисълта на Папата, не рядко е била манипулирана”, там където тя възнамеряваше да „предложи величието на Божия промисъл за сексуалността, избягвайки разпространената днес банализация”. Понякога неговата мисъл е представена сякаш е в „противоречие с моралната традиция на Църквата, хипотеза, която някой приветстваха като положителен развой, а други приеха с безпокойство, сякаш ставаше въпрос за един вид прекъсване с доктрината за противозачатъчните и поведението на Църквата в борбата срещу Спин. В действителност - уточнява нотата на ватиканското ведомство - думите на Папата отнасящи се до едно безпорядъчно поведение като проституцията, не са промяна нито на моралната доктрина, нито на пасторална практика на Църквата”.

Ватиканската нота потвърждава, казаното от Павел VІ в Humanae Vitae. „Представата, която може да се извлече от думите на Бенедикт ХVІ, че в някой случаи е легитимна употребата на презервативи, за да се избегне нежелана бременност е напълно арбитражна и не отговаря нито на неговите думи, нито на неговата мисъл. В това отношение Папата предлага по-хуманни и морални пътища, за които пастирите са призвани да работят повече и по-добре. Тези пътища зачитат изцяло неразривната връзка на съединителното и даващо живот значение на всеки съпружески акт, посредством евентуалното пребягване до методи за естественото регулиране на плодовитостта с оглед отговорната прокреация. Освен това, нотата уточнява, че Папата в действителност не се позовава, нито на съпружеската етика нито към противозачатъчните, „а на напълно различния случай на проституцията: поведение, което християнската етика винаги е смятало за тежко неморално”.

В интервюто освен това Папата подчертава, че презервативите не са „истинското и морално разрешение” на проблема със Спин и, че „насочването на вниманието само към презервативите означава, да се банализира сексуалността”, защото „по този начин не се желае да се изправим пред човешката заблуда, стояща в основата на разпространението на заразата. Освен това, продължава нотата, неоспоримо е, че който прибягва до презерватива, за да намали риска за живота на другия, възнамерява да намали злото свързано с неговото погрешно поведение”. В този смисъл Бенедикт ХVІ посочва, че прибягването до презерватива „с намерението да се намали опасността от зараза, може да бъде все пак първата крачка по пътя водещ към една различно живяна сексуалност, по-хуманна”. Също и тези думи бяха изтълкувани неправилно от някой, прибягвайки до теорията за „по-малкото зло”. В действителност, „Папата не казва, че проституцията с прибягването до презерватива, може да бъде избрана като по-малкото зло”, както твърдят някои. Но ако заразен от вируса на Hiv се проституира и, „за да намали риска от заразяване прибягва до употребата на презерватива, това може да бъде първата крачка към зачитането на живота на другите, независимо че злото от проституцията остава в цялата си тежест”. Тези преценки – завършва нотата – са в линия с богословско-моралната традиция на Църквата”.


svt/ rv