Папата към кардиналите и епископите от Римската курия: истина и обновление за Църквата
след скандала със сексуалните насилия. Апел за прекратяване на християнофобията
Скандалът с педофилията разтърсил Църквата, Синода за Близкия Изток и беатификацията
на кардинал Нюман бяха главните теми в словото на Папата към кардиналите от Римската
курия по повод традиционната размяна на коледни благопожелания. В своето дълго и задълбочено
слово Бенедикт ХVІ подчерта, че след тежките изпитания през тази година, Църквата
е призвана към истината и обновлението.
Както в периода на залеза на Римската
империя, така и днес светът е разтревожен и несигурен, каза Папата. Добива се впечатлението,
сякаш „моралния консенсус изчезва, но без който юридическите и политически структури
не могат да функционират”. Освен това, допълни Бенедикт ХVІ, сякаш „мобилизираните
сили в тяхна защита са обречени на неуспех”. Оттук и призива към вярващите да се
обединят в молитва през Адвентното време. Това е и призива на Апостолите към Господа,
заспал в кораба, застрашен от бурята. Но Исус ги укорява, че са маловерци и всъщност
вярата у тях е заспала:
„Това важи и за нас. Много често и внас вярата заспива. Нека се молим на Господ да ни събуди от една уморена вяра
и отново да и даде властта да премества планини – да даде справедлив
ред на нещата в света”.
Папата припомни, че именно в обявената
Година на Свещеника - започнала с радост и приключила с благодарност за „красотата
да произнасяме Божието име” - стават известни случаите на сексуални насилия извършени
от свещеници:
„Под мантията на сакралното, те дълбоко нараняват човешката
личност в периода на детството и нанасят вреда за цял живот”.
Преживяното
от Църквата през настоящата година Папата сравнява с едно от виденията на света Хилдегард
от Бинген през 1170. В нейното видение Църквата е представена като годеница, чието
лице е покрито с прах, а дрехите са разкъсани. Годеницата казва на света Хилдегард,
че стигматите на Христос ще останат, „докато има рани направени от греховете на хората”:
„Отворените
рани на Христос е вина на свещениците. Те разкъсват дрехата ми, защото нарушаватзакона на Евангелието и на техния свещенически дълг. Заличават блясъка на мантията
ми, защото изцяло пренебрегват наложените им правила. Замърсяват обувките ми, защото
не вървят по праведния път и не дават добър пример на техните подчинени. Все пак,
в някои от тях виждам блясъка на истината”. Бенедикт ХVІ нарече „изключително”
видението на света Хилдегард, но също и „актуално”, тъй като засяга греховете на свещениците:
„Във
видението на света Хилдегард, лицето на Църквата е покрито с прах, което
ние видяхме. Нейното облекло е разкъсано, поради вината на свещениците. Както тя е
видяла и изживяла това, така и ние го преживяхме през настоящата година. Трябва да
приемем това унижение, като призив към истината и обновлението. Само истината спасява”.
„Трябва
да се запитаме какво можем да направим, за да поправим извършената несправедливост”,
посочи Папата и „да се запитаме за грешката в нашето християнско послание, как можа
да се случи това”.
„Трябва да намерим нова решителност във вярата
и вдоброто. Трябва да бъдем способни на покаяние. Трябва да опитаме
всичко възможно при подготовката на свещеници, за да може подобно нещо да не бъде
повторено”.
Папата припомни своите срещи с жертвите на сексуални
насилия и същевременно благодари на всички, които са до тях и до всички страдащи,
както и на „многото добри свещеници, които смирено и с вярност предават добрината
на Господа” и са „свидетели на красотата на свещенството”.
Но насилието над
малолетни има много по-широк хоризонт в съвремието и в този контекст Бенедикт ХVІ
осъди „пазара на детска порнография”, „сексуалния туризъм”, особено в развиващите
се страни и проблема за дрогата, която „протяга своите пипала към целия свят”. Всичко
това, подчерта Папата, е „ярък израз на диктатурата на мамона, която извращава човека”:
„Всяко
удоволствие остава недостатъчно, а прекомерната измамана опиянението
се превръща внасилие, което се разпростира над цели региони.
Всичко това, в името на неправилното разбиране на свободата, което
заплашва истинската свобода на човека, а накрая я заличава”.
За
да се противопоставим на тези сили, поясни Папата, „трябва да се обърнем към тяхната
идеологическа основа”. Затова той припомни теорията от 70-те години, според която
„педофилията е присъща на човека и на детето”. Дори в средите на католическото богословие
се твърди, че не съществува зло само по себе си, нито добро само по себе си”, а „всичко
зависи от условията и целите”. „Ефектите на тези теории днес са очевидни”, предупреди
Бенедикт ХVІ. Оттук и неговия призив към отговорността на Църквата да направи „разбираеми
критериите за християнска идентичност, като път за истинската хуманност” в контекста
на безпокойството на съвременния човек.
Папата засегна и темата за Близкия
Изток и отново категорично заяви, че „в настоящата ситуация християните са най-преследваното,
измъчвано и угнетено малцинство”. Заедно с това припомни думите на синодалните отци
и съветника на Мюфтията в Ливан, заклеймил „насилието срещу християните”:
„Думите
и мислите изразени на Синода трябва да се превърнат в силен вопъл към всички политически
и религиозни водачи, за да спрат християнофобията; да защитят бежанците
и страдащите и оживотворят духа на помирението”.
Заключителната
част от папското слово бе посветено на „незабравимото посещение във Великобритания”.
Заедно с историческото си слово в Уестминстър Хал, Папата припомни беатификацията
на кардинал Нюман и посланието на неговото обръщане към католическата вяра. От Блажен
Нюман можем да научим истинския смисъл на думата съзнание, посочи Папата, но не означава,
според модерното разбиране, че „индивида е крайната инстанция за едно решение”:
„За
него „съзнание” означава способността за истина: способността
човек да признаев решаващите за него области - религията
и морала - една истина, истината. Съзнанието и способността на човек да разпознае
истината му налага дълга да върви към истината, да я търси и да и се
подчини когато я открие”. dg/ rv