Папата към кардиналите и епископите от Римската курия: истина и обновление за Църквата след скандала със сексуалните насилия. Апел за прекратяване на християнофобията

Скандалът с педофилията разтърсил Църквата, Синода за Близкия Изток и беатификацията на кардинал Нюман бяха главните теми в словото на Папата към кардиналите от Римската курия по повод традиционната размяна на коледни благопожелания. В своето дълго и задълбочено слово Бенедикт ХVІ подчерта, че след тежките изпитания през тази година, Църквата е призвана към истината и обновлението.

Както в периода на залеза на Римската империя, така и днес светът е разтревожен и несигурен, каза Папата. Добива се впечатлението, сякаш „моралния консенсус изчезва, но без който юридическите и политически структури не могат да функционират”. Освен това, допълни Бенедикт ХVІ, сякаш „мобилизираните сили в тяхна защита са обречени на неуспех”. Оттук и призива към вярващите да се обединят в молитва през Адвентното време. Това е и призива на Апостолите към Господа, заспал в кораба, застрашен от бурята. Но Исус ги укорява, че са маловерци и всъщност вярата у тях е заспала:


„Това важи и за нас. Много често и в нас вярата заспива. Нека се молим на Господ да ни събуди от една уморена вяра и отново да и даде властта да премества планини – да даде справедлив ред на нещата в света”. 

Папата припомни, че именно в обявената Година на Свещеника - започнала с радост и приключила с благодарност за „красотата да произнасяме Божието име” - стават известни случаите на сексуални насилия извършени от свещеници:

„Под мантията на сакралното, те дълбоко нараняват човешката личност в периода на детството и нанасят вреда за цял живот”. 

Преживяното от Църквата през настоящата година Папата сравнява с едно от виденията на света Хилдегард от Бинген през 1170. В нейното видение Църквата е представена като годеница, чието лице е покрито с прах, а дрехите са разкъсани. Годеницата казва на света Хилдегард, че стигматите на Христос ще останат, „докато има рани направени от греховете на хората”:


„Отворените рани на Христос е вина на свещениците. Те разкъсват дрехата ми, защото нарушават закона на Евангелието и на техния свещенически дълг. Заличават блясъка на мантията ми, защото изцяло пренебрегват наложените им правила. Замърсяват обувките ми, защото не вървят по праведния път и не дават добър пример на техните подчинени. Все пак, в някои от тях виждам блясъка на истината”.  
Бенедикт ХVІ нарече „изключително” видението на света Хилдегард, но също и „актуално”, тъй като засяга греховете на свещениците:

„Във видението на света Хилдегард, лицето на Църквата е покрито с прах, което ние видяхме. Нейното облекло е разкъсано, поради вината на свещениците. Както тя е видяла и изживяла това, така и ние го преживяхме през настоящата година. Трябва да приемем това унижение, като призив към истината и обновлението. Само истината спасява”. 

„Трябва да се запитаме какво можем да направим, за да поправим извършената несправедливост”, посочи Папата и „да се запитаме за грешката в нашето християнско послание, как можа да се случи това”.


„Трябва да намерим нова решителност във вярата и в доброто. Трябва да бъдем способни на покаяние. Трябва да опитаме всичко възможно при подготовката на свещеници, за да може подобно нещо да не бъде повторено”. 

Папата припомни своите срещи с жертвите на сексуални насилия и същевременно благодари на всички, които са до тях и до всички страдащи, както и на „многото добри свещеници, които смирено и с вярност предават добрината на Господа” и са „свидетели на красотата на свещенството”.

Но насилието над малолетни има много по-широк хоризонт в съвремието и в този контекст Бенедикт ХVІ осъди „пазара на детска порнография”, „сексуалния туризъм”, особено в развиващите се страни и проблема за дрогата, която „протяга своите пипала към целия свят”. Всичко това, подчерта Папата, е „ярък израз на диктатурата на мамона, която извращава човека”:


„Всяко удоволствие остава недостатъчно, а прекомерната измама на опиянението се превръща в насилие, което се разпростира над цели региони. Всичко това, в името на неправилното разбиране на свободата, което заплашва истинската свобода на човека, а накрая я заличава”. 

За да се противопоставим на тези сили, поясни Папата, „трябва да се обърнем към тяхната идеологическа основа”. Затова той припомни теорията от 70-те години, според която „педофилията е присъща на човека и на детето”. Дори в средите на католическото богословие се твърди, че не съществува зло само по себе си, нито добро само по себе си”, а „всичко зависи от условията и целите”. „Ефектите на тези теории днес са очевидни”, предупреди Бенедикт ХVІ. Оттук и неговия призив към отговорността на Църквата да направи „разбираеми критериите за християнска идентичност, като път за истинската хуманност” в контекста на безпокойството на съвременния човек.

Папата засегна и темата за Близкия Изток и отново категорично заяви, че „в настоящата ситуация християните са най-преследваното, измъчвано и угнетено малцинство”. Заедно с това припомни думите на синодалните отци и съветника на Мюфтията в Ливан, заклеймил „насилието срещу християните”:


„Думите и мислите изразени на Синода трябва да се превърнат в силен вопъл към всички политически и религиозни водачи, за да спрат християнофобията; да защитят бежанците и страдащите и оживотворят духа на помирението”. 

Заключителната част от папското слово бе посветено на „незабравимото посещение във Великобритания”. Заедно с историческото си слово в Уестминстър Хал, Папата припомни беатификацията на кардинал Нюман и посланието на неговото обръщане към католическата вяра. От Блажен Нюман можем да научим истинския смисъл на думата съзнание, посочи Папата, но не означава, според модерното разбиране, че „индивида е крайната инстанция за едно решение”:


„За него „съзнание” означава способността за истина: способността човек да признае в решаващите за него области - религията и морала - една истина, истината. Съзнанието и способността на човек да разпознае истината му налага дълга да върви към истината, да я търси и да и се подчини когато я открие”. 
dg/ rv