И в нас нека се роди Емануил: неделна проповед от отец Яромир Задрапа от Общността на Салезианите на Дон Боско в Казанлък

IV. Предколедна неделя 
 
Ще му дадат името Емануил
(Mt 1, 18-24)


Всичко има свой смисъл и хармония. Трябва да има първоснова на всичко. Не можем да мислим за часовника без часовникаря, който го е направил. Тогава как може часовникът на света да работи, ако „първият Часовникар” не го бе направил? Проповод за IV-та Предколедна неделя от отец Яромир Задрапа от Общността на Салезианите в Казанлък:

Скъпи братя и сестри,
Когато четях книгите на Карл Май за живота на индианците, бях вдъхновен от младите индианци, които получавали имена, според своите качества и заслуги - “Бърза стрела” на този който бил бърз, “Малък бизон” на който бил силен, и т.н. Мислили, че името и човека са свързани. Таково мислене намираме и в Библията. Имената в нея не са случайни. Имат своята задача, мисия. Също при сътворението на света Бог дал име на деня, ноща, небето, земята. Казал и на Адам да дава имена на животните. Бог дава име на хората, според дадената им задача и послание. Когато дава някакво послание, Бог сменя името, като например на Авраам: “Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи” (Битие 17,5).

Мисията на Иисус е специална, специално е и неговото име: “та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно” (Фил 2,10). Пророкът го описва със следните думи: “Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог”. Можем да кажем, че в това се събира историята на Израил в Стария Завет. Какво било интересно при Евреите, които живеели до големите народи, богати на култура? - Знаели, че Бог е с тях.

Всички народи са се покланяли на богове. Интересно е, как ги откриват и каква представа имат за тях. Едните казвали, че можем да открием Бог, чрез света, мислите и идеите. Другите виждат как е подреден света, сътворението. Всичко има свой смисъл и хармония. Трябва да има първоснова на всичко. Не можем да мислим за часовника без часовникаря, който го е направил. Как може часовникът на света да работи, ако „първият Часовникар” не го бе направил?

Таково мислене е хубаво, но остава на ниво философия и не интересува много хората, които обръщат внимание на практическите неща във всекидневието. Старите Евреи преди всичко мислили за всекидневния живот. И в живота мислим, как и кога да успеем, какво сме направили и не сме направили или объркали. Евреите гледали към своето минало, виждали историята на народа си и осъзнавали, че са малък народ. След катастрофи, малкият народ може да се вдигне отново и да живее, а големите империи залязват. Как можем да си го обясним? Със сигурност това не е благодарение на някаква вътрешна сила на народа. Обяснение намираме, че има някой, който се застъпва за него и го пази, който постоянно присъства в неговата история, за да го пази в безнадеждните ситуации. Това е Бог на Авраам, Исаак и Яков. Това е Бог, който е постоянно с тях, Емануил.

В историята настъпва време, когато Божието присъствие било толкова силно, че накрая се ражда като Син на народа, който му е бил най-близък. Син на човека и също Син на Бога. “И словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца, пълна с благодат и истина” (Йоан 1,14). С това събитие свършва Стария Завет. Бог, който през вековете постепенно слизал към хората, станал Емануил, за да живее между нас.

Историята на Стария Завет свършва, но не свършва историята на хората. Духовната история на Еврейския народ е символ на Църквата, но също символ и знамение на живота на всеки от нас. Ако сме внимателни и ние можем да видим в нашия живот, как Бог идва под формата на провидение и мисли, които са вдъхновени от св. Дух. И ние имаме история на нашата душа.

Един човек ми разказа, че от 15 годишен записвал в края на деня, какво е правил и с кого се срещал. И на скаутите се препоръчва да пишат дневник и често да си го прочитат. А на християните? Препоръчва се, вечер преди сън, да се направи проверка на съвестта. Да предложим на Бог целия ден. Погрешно се мисли, че трябва да се съсредоточаваме само върху грешките, които сме направили. Откриваме как изминалия ден е бил в ръцете на Божието провидение и как в него е присъствал Бог. Ако осъзнаем това, и нашият живот ще бъде част от духовната история. И ще открием, че и в нас трябва да се роди Емануил - „Бог с нас”, за да виждаме неговата слава.