История на Църквата в 35 милиметра

Ватиканската филмотека навърши 50 години. Тя е създадена през 1960 по искане на папа Йоан XXIII, а днес в нея могат да се събрани и каталогизирани филмови кадри от 1896, разказващи историята на Църквата. Ватиканската филмотека притежава едно богато културно наследство, което принадлежи на цялото човечество.


Изобретяването на киното без съмнение създаде един нов начин на комуникация. Родено през 1895 г., за да документира света и човешката дейност, неговото развитие бе насочено по-скоро в артистичното изразяване на обществото. Движещите се образи се превърнаха в ключов елемент на съвременното общество. Те са в основата на записите и възпроизвеждането на реални събития, въпреки че едва през 1980 г. ЮНЕСКО призна филмите за културно богатство и като такова е част от човешкото наследство. Необходимостта от защита на градивните елементи на това културно наследство на ХХ век и желанието то да бъде предадено на бъдещите поколения, съществува много отдавна, още когато се създават първите филмотеки, в които сгради да бъде съхранена паметта, преоткривайки и ценейки заснетия материал.

Ватиканската филмотека, както много други по света, се занимава с изследване, съхраняване и разпространяване на материали, които са изключително ценни, но не винаги известни и които правят тази колекция уникална. В действителност, тя съдържа една малка част от това културно наследство, което се състои от заснети кадри, които пресъздават историята на Църквата, но също така отразяват тясното сътрудничество между папите на ХХ век и новите форми на комуникация.


Когато 16-ти ноември преди петдесет години Йоан XXIII създава Ватиканската филмотека, той веднага си дава сметка за стойността на записаните кадри, което дава повод за създаването на аудиовизивен архив във Ватиканската държава. 1959 г. е една особена година от папството на Анджело Ронкали, тъй като точно тогава той обявява Втория Ватикански събор, в момент на дълбоки социални и исторически промени. Оттук и идеята за честване на годишнината от раждането на Ватиканската филмотека с DVD филм на Никола Виченти, реализиран изцяло с кадри от архива.


Основната тема на документалния филм е връзката, която обединява филмотеката с Втория Ватикански събор. Двете събития може да изглеждат несвързани, но всъщност са тясно свързани, защото за първи път папата чувства необходимостта да говори на целия свят на своя собствен език. И това става чрез медиите, които бързо трансформират реалността на планетата и които ще бъдат свидетели на събитието, което ще отведе универсалната Църква в една нова ера. Наложително е да се комуникира с всички.

Документалният филм е съставен от селекционирани над 100 часа филмови кадри свързани с Втория Ватикански събор, без да претендира, че този въпрос може да бъде изчерпан в рамките на 60 минути. Тук по-скоро се подчертава духът на новото време, което поставя пред Църквата въпросът за въвличането на хората от цял свят благодарение на бързата комуникационна връзка и благодарение на възможността, предоставена от страна на медиите информацията да достига до всички християни.

През всички тези години, Ватиканската филмотека непрекъснато съхранява заснетите свидетелства за Църквата и папите, които показват внимание, интерес, уважение, но понякога и резервираност към средствата за масова комуникация, откривайки по този начин един нов път на вярващите към Църква, един нов начин да бъде разпространено Христовото послание.


Църквата, следователно, се подновява с Папа Йоан XXIII, с намерението да установи един диалог на взаимно разбирателство, като този път може да бъде възстановен чрез кадри, събрани в петдесет години филмотека, като във всяка една епоха папите подчертават решаващата роля на експресивните форми на комуникация. Лъв XIII, Бенедикт XV, Пий XI, Пий XII, Йоан XXIII, Павел VI, Йоан Павел I, Йоан Павел II и Папа Бенедикт XVI. Сто и тринадесет годишна история на фона на войни, трагедии и човешки постижения.

В един филм реализиран с помощта на архивни документи е възможно да бъде разказана историята на Църквата, на комуникацията и в същото време на света, чрез събития запечатани през годините от камерата, която се превръща в един истински свидетел. По тази причина Ватиканската филмотека е отворена за всеки, който иска да разбере по-добре историята на Църквата, а изследователите, които я посещават са от ключово значение. Те често прибягват към базата данни, без реална представа за някои теми, може би дори с предразсъдъци, пренебрегвайки наличието на документални кадри, които могат да се окажат едно истинско откритие. Ето защо тези материали трябва да бъдат запазени и да бъдат показани, тъй като биха предивзикали вниманието на много зрители и биха могли да доведат до задълбочаването на някои тематики. Възможно е, виждайки някои познати кадри това да събуди у някого миналото и преоткрие своите корени.


Ватиканската филмотека каталогизира ежедневно аудио-визуални материали, което е доста сложно. Това започва от идентифицирането на изображенията, целейки отделните материалите да бъдат консервирани и оценени.

Въпреки, че филмовите ленти са сред най-издръжливите във времето, те се нуждаят от грижа и внимание, а много филми в очакване да бъдат прегледани често започват да отделят миризмата на оцет, което безспорно подсказва, че са в процес на химична деградация. Това касае особено стари филми, създадени от целулозен ацетат, които, ако не са запазени по определен начин, са обречени на унищожение. За петдесет години много от тези филми са спасени и възстановен благодарение на все по-надеждното техническо развитие, добавяйки по този начин още едно парче в мозайка на човешката история.

Всяка година се възстановяват някой важен филм, както в случая с „Война на войната” от 1948 г., възстановена заедно с Националната филмотека.


Този документален филм е важен от артистична и историческа гледна точка и е доказателство за усилията на Пий XII по време на Втората световна война към жертвите на конфликта. Филмът представлява един вид размисъл върху войната, който е насочен и към идните поколения. Към него се прибавят и 70 филмови ленти, които документират Папската дейност за подпомагане (POA), създадена от Пий XII, с цел подпомагане на нуждаещите се. Наскоро бе издаден на DVD Pastor Angelicus, филм от 1942 г., чието действие се развива по време на войната и е изключителен пример за комуникация от страна на Църквата. Ватиканската филмотека пожела да отпразнува 70-годишнината от избирането на Пий XII, което се състои на 12-ти март 1939 г., подчертавайки, че след неговото избиране се променя начина на общуване.


Невъзможно е да се направи списък на всички архивни материали, но за сега са каталогизирани 7800 заглавия. Благодарение на хилядите метри филмови кадри, Църквата успява да се изрази чрез своите папи, светци, мисионери, свещеници и хора работили в услуга на Евангелието.


Към всичко това се прибавя погледът на хората на изкуството, които чрез филма изразяват своята духовност, споделяйки я със зрителя. Преди двадесет години в архива са съществували 500 заглавия, записани в една книга, а филмовите ленти са били съхранявани в ненапълно подходяща среда. През тези двадесет години, филмотеката е нараснала доста. Много материал, който е бил обречен на унищожаване се възстановява в климатизирани стаи създадени с цел да се гарантира запазването на филмите.


Филмовите кадри, които все още виждат светлината в прожекционната зала на Палацо Сан Карло, построен през 60-те години, бе напълно обновен през 2005 година. В тази зала са прожектирани исторически документални филми от особено значение и игрални филми на религиозна тематика. Залата е имала честта да бъде домакин на много актьори, режисьори, продуценти, и най-вече на папа Йоан-Павел II и Бенедикт XVI.

Ватиканската филмотека, продължава своята дейност, за която е създадена, открита е за сътрудничество, обмен, изключително внимателна в съхраняването и търсеща филмов материал, който да помогне за възстановяване на историята на Църквата и на човечеството, на неговите корени, парче по парче. В миналото, заснетите образи са се е борили за признание. Днес обаче, филмът се смята за форма на изкуство, за символ на ХХ век, за съществен елемент от сферата на комуникациите, историята и културата, способен да изразява себе си чрез творчество. Той е средство за документиране на историята и запазване на културната памет, филмът е инструмент на знанието.

Насърчителните думи на Светия Отец са най-доброто поздравление за годишнината на Ватиканската филмотека, която е една малка действителност с една наистина невероятна колекция, която няма да остане заключена в кутия, тъй като архивът носи паметта, съставена от спомени, които трябва да бъдат насърчавани, така че християнската човешка идентичност да не остане скрита в добре климатизираните помещения. Не е достатъчно филмовото наследство да бъде опазвано. Важно е то да бъде разпространявано.

По Osservatore Romano Венета Ненкова